Турция е страна, която е постигнала някои важни успехи по отношение на правата на жените преди много други европейски държави.
В турската култура жената винаги е заемала специално място. Мустафа Кемал Ататюрк ясно е осъзнавал това и още през февруари 1923 г., девет месеца преди провъзгласяването на Републиката, казва: „Причината за неуспеха на нашето общество е незаинтересоваността, която проявяваме към нашите жени. Да живееш означава да бъдеш активен. Затова, ако един от органите на едно общество е активен, а другият бездейства, това общество е парализирано.“
С тези думи Ататюрк определя ролята на жената в обществото от гледна точка на модерната епоха. Под неговото ръководство турската жена, която в продължение на векове е била лишена от редица права, получава възможност да заеме равностойно място в обществения, политическия и икономическия живот.
В периода на Републиката, под ръководството на Ататюрк, жените получават право на образование, достъп до държавна служба, както и равноправие в семейните и гражданските отношения. С премахването на старите религиозни закони и въвеждането на светско законодателство, турската жена придобива правото да избира професия, да се развежда, да управлява собствеността си и да взема самостоятелни решения.
Хронология на основните права, предоставени на жените:
- 1921 г. – В девическите учителски училища (Darülfünun) се въвежда смесено обучение.
- 29 октомври 1923 г. – Провъзгласяването на Републиката. Започва процесът на юридически и институционални реформи, които позволяват на жените да участват в обществения живот.
- 3 март 1924 г. – Приемане на Закона за единството на образованието (Tevhid-i Tedrisat Kanunu). Образованието става светско и се поставя под контрола на Министерството на народното просвещение. Момичета и момчета получават равен достъп до образование.
- 1925 г. – Приемане на Закона за облеклото (Kılık Kıyafet Kanunu), който премахва религиозните и социални ограничения в облеклото.
- 17 февруари 1926 г. – Приемане на Турския граждански кодекс (Türk Medeni Kanunu). С него се отменя многоженството и едностранният развод, като се предоставят на жените права на развод, настойничество и контрол върху собствените им имущества.
- 1930 г. – Жените получават право да участват и да бъдат избирани в общинските избори. Въвеждат се и първите социални разпоредби за защита на жените и децата (сред които – отпуск по майчинство).
- 10 юни 1933 г. – Създава се Дирекция за техническо обучение на момичета (Kız Teknik Öğretim Müdürlüğü) с цел професионално образование за млади жени.
- 26 октомври 1933 г. – Жените получават право да бъдат избирани за кметове и членове на селските съвети.
- 5 декември 1934 г. – С конституционна промяна жените получават пълни избирателни права – да избират и да бъдат избирани за депутати в парламента. Турция става първата страна в Европа, предоставила такива права на жените.
- 1935 г. – За първи път жени участват в парламентарните избори като кандидатки и народни представители.
- 8 юни 1936 г. – Влиза в сила Законът за труда (İş Kanunu), който урежда работните права на жените.
- 1937 г. – Със споразумение с Международната организация на труда (ILO) жените са защитени от работа в тежки и опасни условия, особено в мините.
Благодарение на тези последователни реформи турската жена излиза от рамките на традиционната роля и започва да участва активно във всички области на обществото – от образованието и науката до политиката и културата. С тези промени турските жени получават право да избират на 22 годишна възраст и да бъдат избирани на 30 годишна възраст. С тези промени Мустафа Кемал Ататюрк гарантира, че жените получават това демократично право преди много европейски страни.
Петите избори за Велико народно събрание на Република Турция, в които жените гласуват за първи път, и в които освен да дадат гласа си, могат и да се кандидатират, се провеждат на 8 февруари 1935 година. На тези избори в Турция 17 жени-депутати влизат за първи път във Великото народно събрание на Турция.
Жените в Турция получават правото да гласуват и да бъдат избирани 36 години по-рано от швейцарките, 11 години по-рано от французойките и 14 години по-рано от белгийките.
По отношение на избирателните права на жените, Финландия е първата европейска страна, която дава на жените право да гласуват през 1906 година. Преди това жените са упражнявали правото си на глас по време на шведско и руско управление. В решението от 1906 г. обаче на жените е дадено право да участват в парламентарни избори и да гласуват.
С болшевишката революция жените получават правото да гласуват и да бъдат избирани в Русия и някои от бившите съветски републики през 1917 година, като това право е упражнено за първи път на общите избори през 1918 година.
Германия дава права на жените правото да гласуват и да бъдат избирани на 12 ноември 1918 г.
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват, но само ако са омъжени, разведени или вдовици, като това законово ограничение е премахнато през 1947 година.
Във Франция, която разпространи принципите на републиката и демокрацията в света с Френската революция, жените получават правото да гласуват и да бъдат избирани с изменението на закона, направено на 4 октомври 1944 г. Жените, участвали за първи път в общинските избори на 29 април 1945 г., гласуват за първи път на парламентарните избори на 21 октомври 1945 г.
Една от последните страни в Европа, която дава на жените право на глас е Швейцария. Швейцарските жени, които за първи път получават право на глас за местни избори през 1959 г., трябваше да чакат до 1971 г., за да получат право на глас на национално ниво. В последната провинция, дала право на глас на жените – Appenzell Innerrhoden, жените получават право на глас едва през 1990 г.
