Продължете към съдържанието

Права на жените да избират и да бъдат избрани (Kadınlara seçme ve seçilme hakkı)

Турция е страна, която е постигнала някои важни успехи по отношение на правата на жените преди много други европейски държави.

С поредица от закони, приети от 1930 г. насам, правото първо да участват в местни избори, а след това и да се кандидатират и да бъдат избирани за депутати в парламента, е дадено на жените в Турция. Това право на жените в Турция е признато с изменение на Конституцията и Избирателния закон на 5 декември 1934 година. С тези промени турските жени получават право да избират на 22 годишна възраст и да бъдат избирани на 30 годишна възраст. С тези промени Мустафа Кемал Ататюрк гарантира, че жените получават това демократично право преди много европейски страни.

Петите избори за Велико народно събрание на Република Турция, в които жените гласуват за първи път, и в които освен да дадат гласа си, могат и да се кандидатират, се провеждат на 8 февруари 1935 година. На тези избори в Турция 17 жени-депутати влизат за първи път във Великото народно събрание на Турция.

Жените в Турция получават правото да гласуват и да бъдат избирани 36 години по-рано от швейцарките, 11 години по-рано от французойките и 14 години по-рано от белгийките.

По отношение на избирателните права на жените, Финландия е първата европейска страна, която дава на жените право да гласуват през 1906 година. Преди това жените са упражнявали правото си на глас по време на шведско и руско управление. В решението от 1906 г. обаче на жените е дадено право да участват в парламентарни избори и да гласуват.

С болшевишката революция жените получават правото да гласуват и да бъдат избирани в Русия и някои от бившите съветски републики през 1917 година, като това право е упражнено за първи път на общите избори през 1918 година.

Германия дава права на жените правото да гласуват и да бъдат избирани на 12 ноември 1918 г.

На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват, но само ако са омъжени, разведени или вдовици, като това законово ограничение е премахнато през 1947 година.

Във Франция, която разпространи принципите на републиката и демокрацията в света с Френската революция, жените получават правото да гласуват и да бъдат избирани с изменението на закона, направено на 4 октомври 1944 г. Жените, участвали за първи път в общинските избори на 29 април 1945 г., гласуват за първи път на парламентарните избори на 21 октомври 1945 г.

Една от последните страни в Европа, която дава на жените право на глас е Швейцария. Швейцарските жени, които за първи път получават право на глас за местни избори през 1959 г., трябваше да чакат до 1971 г., за да получат право на глас на национално ниво. В последната провинция, дала право на глас на жените – Appenzell Innerrhoden, жените получават право на глас едва през 1990 г.

На 19 септември 1893 г. Нова Зеландия е първата страна в света, която дава на жените право на глас, а близо 100 години по-късно, през 1997 г., Джени Шипли е избрана за първата жена министър-председател на Нова Зеландия.