Езерото Ван (Van Gölü) е най-голямото езеро в Турция и второто по големина в Близкия изток. Това е и най-голямото езеро с натриева вода в света. Езерото се намира на високите места в близост до границата на Турция с Иран. Езерото Ван всъщност е кратер, образуван от вулканична експлозия на планината Немруд (последно изригване през 1440 г. сл. Хр.) близо до провинция Ван. Обхваща площ от 3713 квадратни километра и в най-широката си точка достига ширина от над 119 километра. Езерото Ван се намира на надморска височина от 1646 метра, а най-дълбоката му точка е 457 метра.
Поради високата си соленост, водата в езерото не е подходяща за пиене или напояване, а фермерите в околността обикновено използват прясна вода от потоци, захранващи езерото.
Езерото Ван има триъгълна форма и е разделено на две части. В южната част на езерото има четири малки острова: Акдамар, Карпанак, Адир и Кус, които са обявени за археологически обекти през 1990 година.
Легендата разказва, че на един от островите в езерото Ван – Акдамар (Akdamar Adası) живеела арменска принцеса на име Тамара, която била влюбена в момък от простолюдието. Всяка нощ момъкът плувал от брега на езерото до острова воден от светлината, която принцесата запалвала за него. Но бащата на Тамара научил за посещенията на момчето и една нощ, докато тя чакала любимия си, баща й разбил лампата й, оставяйки момчето в средата на езерото без светлина, която да му посочва пътя към острова. Момъкът се удавил, а тялото му било изхвърлено на брега. Но сякаш на застиналите му устни се четяли думите „Ах, Тамара“. Така и островът бил наречен Ахтамар на арменски език или Акдамар на турски език.
Най-голямата забележителност на острова е запазената стара арменска църква на Светия кръст (Surp Haç Kilisesi) от десети век, която е отлично запазена през вековете.
