Продължете към съдържанието

„Местоименията “sen” и “siz” в турския език“

В турския език личните местоимения, които използваме за второ лице единствено и множествено число „ти“ и „вие“ са:

  • SEN – ТИ, което местоимение се употребява за обръщение към близки приятели, членове на семейството, към хора, значително по-млади от вас или към хора с по-нисък авторитет от вас.
  • SİZ – ВИЕ, което местоимение е формалното обръщение към хора, които не познавате, към хора, значително по-възрастни от вас или към хора с по-висок статус от вас, към клиенти и т.н.

В повечето чужди езици, в това число и в турския език, има лични местоимения, които могат предадат разликата между близкото и формалното общуване:

  • Български език: ти / вие
  • Френски език: tu / vous
  • Испански език: tú / usted
  • Немски език: du / sie
  • Руски език: ты / вы
  • Арабски език: أن ت-أنتِ / حضرت ك
  • Гръцки език: εσύ / εσείς

В турския език личното местоимение „siz“ също се използва за второ лице, множествено число „вие“, като когато искаме да подчертаем тази употреба понякога може да използваме „sizler“.

И така, кога бихме използвали SEN, SENİN и кога бихме използвали SİZ, SİZİN?

Когато говорите с близък приятел, член на семейството, дете, животно използвайте SEN/SENİN. Когато говорите с повече от един човек или официално с един човек, като например човек, който вие срещате за първи път, вашият учител, вашият ръководител,  използвайте SİZ/SİZİN.

Когато говорите с ваш съсед, колега, съученик и т.н., можете да използвате SEN или SİZ в зависимост от това как възприемате нивото ви на близост с този човек.

Понякога можете да използвате SEN и при обръщение към по-възрастни хора, които не познавате, само за да не звучите толкова официално. Счита се за грубо да използвате обръщението „SEN“ към хора, с които се срещате за първи път в социална медия. По-младите потребители на социални медии могат да преминат границата на официалното обръщение „SİZ“ по-бързо с други по-млади потребители, но рискуват понякога да звучат грубо.

По същия начин, имайте предвид употребата на турските думи за „име“:

  • İsmin ne?
  • İsminiz ne?
  • İsminiz nedir?