Във всяка фаза от живота на турците има повод, за който се приготвя традиционната сладост, наречена „халва“ (helva). Халвата е задължителен сладкиш за различни церемонии и тъжни поводи. Освен десерт, в турската култура халвата е символ, тя е единственият хранителен продукт, който се консумира в момента на раждането на човека, а също и след смъртта му. В турската култура има различни ритуали и поверия във връзка с халвата.
Халвата се яде на сватби, като символ за споделяне на щастие, доброта и благополучие. Халвата, приготвена след смъртта на човек, символизира споделянето на мъката Халвата се приготвя и на религиозните празници Рамазан и Курбан, на свещените дни, при раждане, при завръщане от поклонение и дори при молитва за дъжд. Халвата винаги се споделя между съседите, яденето на халва заедно означава да споделяте.
Основните съставки за приготвяне на халва са брашно, нишесте, грис, сусам, масло, мляко и мед или плодова меласа.
В Анадола халва се приготвя веднага след смъртта на човек, като с поред вярванията, починалият идва да усети миризмата на халвата. Всички жени в семейството на починалия хващат поне веднъж лъжицата и разбъркват съставките. Заедно с приготвянето й се четат молитви от Корана, които се посвещават на духа на починалия. В някои области на Анадола се организират възпоменателни церемонии за починалия на третия, седмия, деветия, четиридесетия и петдесет и втория ден след погребението му, като в тези дни халвата се раздава на бедните и се нарича „Халва за милосърдие“.
Халва се приготвя и на сватби като традиция, съхранена от векове. Сладкишът, приготвен този път с масло и шамфъстък, се предлага на гостите като десерт.
По същия начин халвата е основен десерт и през месеците Рамадан. Има няколко вида халва, които се приготвят на всеки специален ден: орехова халва, фино смляна халва, сусамова халва, шам фъстък халва, какаова халва, бадемова халва, медена халва, грис халва и халва от брашно и други.
Халвата е заемала и челно място сред десертите, приготвяни в османските дворци. Според различни исторически документи от 15-ти до 19-ти век са се приготвяли 34 различни вида халва, като кухнята на двореца е имала отделна част само за приготвянето на този сладкиш, наречена „helvahane“(къща на халвата).
В началото на 16 век в „helvahane“ са работили 812 души. Халвата първо се предлагала на пашата, след това на всички служители на двореца, а накрая се изпращала на подноси извън двореца.
Армията на Османската империя винаги е тръгвала на война от Одрин, като при сбогуването с армията и след това и при посрещането й се е приготвяла така наречена „ветеранска халва“, която се изяждала заедно от войниците и народа. И днес халвата, приготвена в Одрин все още се нарича „ветеранска халва“.
Това кулинарно изкушение на турската кухня е възпято в редица турски песни, а също и често се споменава в проклятията. Ако човек се ядоса на друг и в яда си пожелае смъртта му казва „Кога ще ти ядем халвата?“ или „Да ти ядат халвата!“
Сбирките, организирани в османското общество между хора от различни селски групи, се наричали „разговори за халва“, традиция, която датира от времето на известния мюсюлмански философ, поет и мистик Мевлана. В доктрината на Мевлана халвата символизира търпението. В началото тези срещи се провеждат по-скоро между високопоставените лица на обществото, но по-късно се превръщат в традиция сред обикновеното население, на които играели игри, четели, клюкарствали и яли халва.
