Непрекъснатото използване на името „Allah“ в турската ежедневна реч не се счита за нещо необичайно, дори напротив, тази употреба е доста често срещана в ежедневните турски разговори, вестници, филми и телевизионни програми и може да бъде под най – различни форми в различните житейски ситуации.
Показаните значения на български език имат за цел да предадат емоцията, която всеки от тези изрази носи, т.к. голяма част от тях нямат точен еквивалент на български език.
- Преди нещо да бъде започнато – „İnşallah!“ – Дано! Надявам се!
- В самото начало на нещо, което започва – „Bismillah!“ – Надявам се да мине добре!
- При раздяла с някого – „Allahaısmarladık!“ – „Довиждане!“. Този израз се употребява от заминаващия, от този, който напуска
- При раздяла на двама мъже за „довиждане“ – „Eyvallah!“ – Довиждане за сега! До скоро!
- При изказване на благодарност – „Eyvallah!“ – Благодаря.
- При изказване на изненада или разочарование – „Allah Allah..!!“ – Боже, Божее!
- При приключване на някаква работа – „Ya Allah!“ – Е, най – накрая! Всичко е готово!
- При обещание или клетва – „Vallahi Billahi!“ – Сигурен съм!
- За мотивация – „Alimallah!“ – Хайде да го направим!
- При отегчение – „Fesuphanallah!“ – „Уффф!“
- При още по-голямо отегчение – „Hasbınallah!“ – Достатъчно, вече!
- При чувство за голяма досада – „İllallah!“ -Писна ми!
- При голямо вдъхновение и мотивация – „Allah, Allah, Allah!“ – Това наистина е страхотно!
- При успех – „Maşallah!“ – Браво!
- При неуспех – „Hay Allah!“ – Ей, Божее!
- При изразяване на скромност – „Estağfurullah!“ – „Не си струва дори да се споменава!“. Ако някой ви направи комплимент, този отговор показва скромност.
- В сериозна негативна ситуация – „Hafazanallah!“ – Бог да ни пази!“
- За да не се сбъдне нещо – „Maazallah!“ – Пази, Боже!
- При пълна изненада – „Suphanallah!, Süpenallah!“ – „Боже, Господи!“
- В края на нещо, което завършва добре – „Elhamdülillah!“ – В крайна сметка се получи добре! Благодаря на Бога!
