„Leylâ ile Mecnun“ (наричана още: Leylâ ve Mecnun) е стара арабска история, която е адаптирана в много култури (персийска, турска, азерска, индийска и др.). Тази история е наречена „Историята на Ромео и Жулиета от Ориента“ и е класическа любовна история, базирана на арабска легенда и адаптирана през X век от персийския и азербайджански поет Низами Ганджеви.
Най – известното произведение, написано за тази любов, е на поетът Фузули, което е под формата „mesnevi“ (форма на поезия в диванната литература, която е съставена от римувани куплети и е заета от иранската и арабската литература). В периода на диванната литература, който се смята и за златния век на ислямската литература, „Leylâ ile Mecnun“ се смята за едно от най-важните произведения.
Има различни версии на историята, а най-известната версия в Турция може да прочетете на турски език, адаптирана за изучаващите турски език с ниво на владеене на езика А2, тук: „Leylâ ile Mecnun“ – Адаптирана книга на турски език (А2)
Думата „mecnun“ на арабски език означава „луд, лунатик“ и не е истинското име на главния герой в историята. Неговото истинско име е Kays ibni Mülevvah, но по-късно получава прякора Mecnun, защото полудява от любовта си, започва да се скита из пустинята и да разговаря с животните.
Лейля и Кайс живеят в един град някъде в Арабия. В Саудитска Арабия има град, който се намира в близост до Рияд, за който се смята, че е действителното място, където са живели тези двама влюбени. Семействата им враждуват едно срещу друго, но Кайс и Лейля се запознават в училище и веднага се влюбват един в друг. Семейството на Лейля обаче решава не само да раздели влюбената двойка, но и да омъжи Лейля за друг мъж. След като разбира това, Кайс бяга в пустинята, започва да живее сред природата като отшелник и прекарва дните си в разговори със самия себе си или с пустинните животни. Нищо чудно, че скоро той получава прякора Mecnun.
Години по-късно съпругът на Лейля умира и тя остава вдовица. След като чува, че Меджнун броди из пустинята, все още влюбена в него до полуда, Лейля тръгва из пустинята, за да го търси.
И тя го намира, но Меджнун в лудостта си дори не я разпознава и я пита „Коя си ти?“. Когато Лейля му казва коя всъщност е, той я отхвърля, казвайки „Лейля е вътре в мен, в сърцето ми“.
Лейля се връща у дома тъжна и унила с разбито сърце и скоро също умира. Тя е погребана в пустинята и нейната гробница е често посещавана от пустинните животни, който междувременно Меджнун следва. Така и той стига и до нейната гробница и разбира, че любимата му е починала. Неговите молитви са свързани само с това той да бъде заедно с нея на онзи свят. Меджнун умира на гроба на Лейля и последното му желание е изпълнено.
