Националният химн е един от националните символи, които показват съществуването и независимостта на една нация като цяло. Националните химни имат специална композиция и лирична структура, която на възхваляващ език изразява характеристиките на нацията, която символизират. Националният химн се изпълнява на национални празници, официални церемонии и различни международни мачове.
„Марш на независимостта“ е името, дадено на националните химни на Република Турция и Турската република Северен Кипър. Текстът на химна е написан от лидера на националноосвободителната война в Турция, големият мислител, учен, поет Мехмет Акиф Ерсой (Mehmet Akif Ersoy), а музиката е композирана от Осман Зеки Гюнгьор (Osman Zeki Güngör).
Текстът на националния химн на Турция, който е написан в условията на водената по онова време Война за независимост, изразява вярата, че войната ще бъде спечелена, увереността в смелостта и отдадеността на турския войник и предаността на турската нация към независимостта, правата, родината и религията.
Още преди пълното официално разпадане на Османската империя, за да отговори на нуждата от национален химн, който да обедини обществото и да съживи общите чувства на хората през най-тежките дни от Войната за независимост, през 1921 година се организира конкурс с парична награда за текст на национален химн, в който участват 724 стихотворения. Сред тези, които изпращат творби, са известни имена като Кязъм Карабекир (Kazım Karabekir), Хюсеин Суат Ялчън (Hüseyin Suat Yalçın), Исак Ферара (İsak Ferrara), Мухитин Баха Парс (Muhittin Baha Pars) и Кемалетин Каму (Kemalettin Kamu). Известно е, че Мехмет Акиф Ерсой, известен поет от периода и автор на стихове като „Çanakkale Şehitleri“ (Мъчениците от Чанаккале) и „Bülbül“ (Славей), не е искал да участва в конкурса, защото е смятал, че „постиженията на нацията не могат да бъдат измерени с пари“.
След изтичане на крайния срок за подаване на стихотворения за участие в конкурса, на 23 декември 1920 година, Министерството на образованието разглежда текстовете, но не успява да открие произведение, което да бъде подходящо за национален химн.
Но по настояване на Заместник-министъра на образованието Хамдулах Супхи (Hamdullah Suphi) и в отговор на негово писмо-покана от 5 февруари 1921 година, Мехмет Акиф Ерсой, включва в конкурса и свое стихотворение, посветено на турската армия. Поемата печели възхищeниeто на войниците на фронта, след като по разпореждане на Хамдулах Супхи стихотворението е изпратено, за да бъде рецитирано сред тях. На 17 февруари 1921 година текстът на националния химн е публикуван във вестниците „Hakimiyet-i Milliye“ и „Sebilürreşad“, а дванадесет дни по-късно е публикуван във вестник „Öğüt“ в Коня.
Цялото стихотворение се състои от четиридесет и един реда, написани в девет четиристишия и едно петостишие, като първите две четиристишия се пеят като текст на националния химн на Република Турция.
На заседанието на турското Велико народно събрание на 12 март 1921 година стихотворението на Мехмет Акиф Ерсой е прието за национален химн и текстът му е сред неизменните членове на Конституцията.
Мехмет Акиф Ерсой дарява спечелената от него награда от петстотин лири на благотворителната организация „Darülmesai“, която е създадена, за да учи жените и децата да работят и шие дрехи за войниците на фронта през този период.
Тъй като страната е във война, композирането на музиката по стихотворението на Мехмет Акиф Ерсой е отложено с две години и чак на 12 февруари 1923 година, на Истанбулската дирекция по образованието е възложена задачата да открие конкурс за композиране на мелодия, в който участват двадесет и четири композитори.
Поради трудните условия в страната, след конкурса не е излъчен победител и в различните части на Турция химнът се пеел с различни мелодии, написани от различни композитори – на Ахмет Йеката (Ahmet Yekata) в Одрин, на Исмаил Зюхту (İsmail Zühtü) в Измир, на Осман Зеки (Osman Zeki) в Анкара, на Али Ръфат (Ali Rıfat) и Зати (Zati) в Истанбул.
В крайна сметка комитет, свикан през 1924 година, приема музиката, композирана от Али Рифат Чагатай (Ali Rıfat Çağatay), но композицията обаче се използва само шест години. През 1930 година нова композиция на Осман Зеки Гюнгьор (Osman Zeki Güngör), виртуозен композитор и първи диригент на Президентския симфоничен оркестър на Република Турция, е приета като постоянна музикална обработка на химна от парламента. Малко след това, през 1932 година, видният композитор, диригент и музиколог, който е от арменски произход, Едгар Манас (Edgar Manas) е натоварен от турското правителство да хармонизира и оркестрира мелодията, създадена от Осман Зеки Гюнгьор, като така се офирмя и окончателната и официална версия на химна на Република Турция.
Днешният химн на Република Турция е колективно усилие на поети, музиканти и композитори, което се формира в продължение на няколко години поради сравнително бурния характер на периода, в който е създаден. Турският химн се изпълнява близо век без никакви промени или допълнения.
Türkiye’nin Milli Marşı
İSTİKLÂL MARŞI
Korkma, sönmez bu şafaklarda yüzen al sancak;
Sönmeden yurdumun üstünde tüten en son ocak.
O benim milletimin yıldızıdır, parlayacak;
O benimdir, o benim milletimindir ancak.
Çatma, kurban olayım, çehreni ey nazlı hilâl!
Kahraman ırkıma bir gül! Ne bu şiddet, bu celâl?
Sana olmaz dökülen kanlarımız sonra helâl…
Hakkıdır, Hakk’a tapan, milletimin istiklâl!
Ben ezelden beridir hür yaşadım, hür yaşarım.
Hangi çılgın bana zincir vuracakmış? Şaşarım!
Kükremiş sel gibiyim, bendimi çiğner, aşarım.
Yırtarım dağları, enginlere sığmam, taşarım.
Garbın âfâkını sarmışsa çelik zırhlı duvar,
Benim iman dolu göğsüm gibi serhaddim var.
Ulusun, korkma! Nasıl böyle bir îmânı boğar,
„Medeniyet!“ dediğin tek dişi kalmış canavar?
Arkadaş! Yurduma alçakları uğratma, sakın.
Siper et gövdeni, dursun bu hayâsızca akın.
Doğacaktır sana va’dettiği günler Hakk’ın…
Kim bilir, belki yarın, belki yarından da yakın.
Bastığın yerleri „toprak!“ diyerek geçme, tanı:
Düşün altındaki binlerce kefensiz yatanı.
Sen şehid oğlusun, incitme, yazıktır, atanı:
Verme, dünyaları alsan da, bu cennet vatanı.
Kim bu cennet vatanın uğruna olmaz ki fedâ?
Şühedâ fışkıracak toprağı sıksan, şühedâ!
Cânı, cânânı, bütün varımı alsın da Huda,
Etmesin tek vatanımdan beni dünyada cüdâ.
Ruhumun senden, İlâhi, şudur ancak emeli:
Değmesin mabedimin göğsüne nâ-mahrem eli.
Bu ezanlar -ki şehadetleri dînin temeli-
Ebedî yurdumun üstünde benim inlemeli.
O zaman vecd ile bin secde eder -varsa- taşım,
Her cerîhamdan, İlâhi, boşanıp kanlı yaşım,
Fışkırır ruh-ı mücerred gibi yerden na’şım;
O zaman yükselerek arşa değer belki başım.
Dalgalan sen de şafaklar gibi ey şanlı hilâl!
Olsun artık dökülen kanlarımın hepsi helâl.
Ebediyen sana yok, ırkıma yok izmihlâl:
Hakkıdır, hür yaşamış, bayrağımın hürriyet;
Hakkıdır, Hakk’a tapan, milletimin istiklâl!
