Баръш Манчо е много известен турски композитор и певец. Баръш Манчо е роден в квартал Юскюдар, в Истанбул, през 1943 година.
Майка му, Рикат Уянък, също е известна певица през 40-те години на 19-ти век. Името на по-големия брат на Баръш е Саваш, което на турски език означава „война“, поради което родителите му го кръщават Баръш, което на турски език означава „мир“. Когато Баръш е на три години, родителите му се развеждат, а Баръш и неговите братя и сестри остават да живеят при баща си. Първоначално семейството се мести в Анкара, но след това се връща в Истанбул, а Баръш започва да учи в гимназия Галатасарай.
Но по това време бащата на Баръш умира. Гимназията Галатасарай осигурява обучение на френски език, но е едно от скъпите училища в Истанбул. Затова Баръш напуска това училище и завършва средното си образование в обикновена гимназия. След завършване на гимназията Баръш заминава за Белгия.
В Белгия той е приет в университет, където изучава архитектура. Докато учи в университета, работи и като сервитьор, за да може да се издържа.
С музика Баръш Манчо започва да се занимава още докато е в гимназията. Свири на саксофон и китара. Той обича рокендрол музиката и често изпълнява мелодии от турската народна музика в стил рокендрол. Името на този музикален стил е „Anadolu rock“ и Баръш е един от създателите му през 60-те години на миналия век.
Докато е в Белгия, Баръш Манчо се присъединява към музикална група, с която изнасят концерти в Белгия и Франция. Баръш Манчо пее френски песни. По това време се запознава и с белгийския поет Андре Сулак и написва песен по негово стихотворение.
Баръш Манчо се завръща в Турция през 1968 година. Пее песни и изнася концерти с турски музикални групи. Композира най-красивите си песни през 70-те и 80-те години на 19-ти век. Някои от неговите песни са:
- Dağlar Dağlar
- Sarı Çizmeli Mehmet Ağa
- Süper Babaanne
- Unutamadım
- Domates Biber Patlıcan
- Kara Sevda
- Gülpembe
- Arkadaşım Eşek
- Halil İbrahim Sofrası
Баръш Манчо се жени за фотомодел, докато е в Белгия, но двамата са женени само четиридесет дни. След завръщането си в Турция се жени за втори път за жена на име Лале, която един ден докато Баръш Манчо си седял у дома, позвънила на вратата му. Лале била роднина на съседа от долния етаж на Баръш и поискала да използва телефона му. Баръш Манчо й отговорил, че няма нищо против, ако тя се омъжи за него. В действителност те се женят по – късно. Баръш и Лале имат двама сина.
Баръш Манчо обича дългата коса, както и има дълги мустаци и брада.
Баръш Манчо умира в Истанбул през 1999 година. Той е пионер на турската музика и анадолския рок. Турците много обичат Баръш Манчо и неговите песни. Хората в Турция все още слушат песните му, а името на една от автобусните спирки в Кадъкьой, Истанбул е спирка „Баръш Манчо“.
