„Скъпоценности могат да се купят с времето,
но времето не може да се купи със скъпоценности!“
— Мевляна
Мевляна Джеляледдин Руми е една от най-великите личности в историята на човешката духовност, философия и поезия. Той е посланик на любовта и търпимостта, чиито учения и мисли са вдъхновили хиляди хора по света. За живота и делото му са написани хиляди книги, а неговите произведения се четат и днес на всички континенти.
Мевляна е роден на 30 септември 1207 година в град Балх, в областта Хорасан, която днес се намира в границите на Афганистан. Той произлиза от уважавано и благородно семейство.
Баща му, Бахаеддин Велед е бил един от най-известните учени на Балх и е носел почетната титла „Султан на учените“ (Sultanü’l-Ulema). Баба му по бащина линия — Мелике-и Джихан Еметуллах Султан е била тюркска принцеса от династията на Харемшахите, а майка му — Мюмина Хатун е дъщеря на емир Рюкнеддин от Балх.
Около 1212–1213 г. Султанът на учените Бахаеддин Велед напуска Балх заедно със семейството си и близките си ученици. През 1222 г. семейството се установява в Караман, където остава седем години.
По това време голяма част от Анадола е под властта на Селджукската държава (Selçuklu Devleti), чиято столица е Коня (Konya). Това е златният век на селджуците — градът е център на наука, изкуство и духовност, а султан Алаеддин Кейкубад (Alaeddin Keykubad) управлява с мъдрост и културна подкрепа. Султанът кани Бахаеддин Велед да се премести от Караман в Коня. Ученият приема поканата и на 3 май 1228 г. пристига със семейството си и учениците си. Той е посрещнат с тържествена церемония, а султанът му предоставя за жилище и преподаване медресето Алтунапа (Altunapa Medresesi), известно още като Ипликчи медресе (İplikçi Medresesi).
Бахаеддин Велед умира на 12 януари 1231 г. в Коня и е погребан в Градината на розите — място, което по-късно става част от Музея Мевляна (Mevlânâ Müzesi). След смъртта му неговите ученици се събират около Мевляна, когото възприемат като негов духовен наследник.
Мевляна става голям учен и проповедник. Той изнася проповеди в Ипликчи медресе, където се събират тълпи от хора, желаещи да чуят неговите слова. За него знанието няма стойност без любов и преживяване, защото според него истинският път към Бога минава през любовта и самопознанието.
На 15 ноември 1244 г. Мевляна среща мистичния дервиш Шемс-и Тебризи (Şems-i Tebrizi). Тази среща бележи повратна точка в живота му. В Шемс той вижда „съвършенството на битието“ и „божествената светлина“. Двамата прекарват дълго време заедно, разговаряйки за духовност и любов към Бога. Но тяхната близост предизвиква ревност и неразбиране сред околните. Не след дълго Шемс изчезва при мистериозни обстоятелства — според някои е убит, според други напуска сам. Загубата му дълбоко покрусява Мевляна, който се оттегля в уединение и посвещава живота си на духовно творчество.
Мевляна пише изцяло на персийски език, но творбите му са проникнати от универсални теми — любов, търпение, човечност и единство с Бога. Най-важните му произведения са:
- „Месневи“ (Mesnevi) – най-известната му творба, завършена през 1278 г.. Състои се от 6 тома и съдържа 25 618 двустишия (бейта). Това е поетичен шедьовър, в който Мевляна съчетава философия, духовност и мъдрост. В „Месневи“ се разказват притчи от персийската, индийската, гръцката и римската митология, истории за светци, чудеса на пророците, легенди за влюбени и размисли за Божията любов. Самият Мевляна нарича произведението си „Дюкян на единството“ (Birlik Dükkanı).
Според преданието той диктувал стиховете по време на сема (sama) — духовния танц на въртящите се дервиши, докато ученикът му Хюсамеддин Челеби (Hüsameddin Çelebi) ги записвал. - „Голям диван“ (Divan-ı Kebir) – сборник с лирични поеми (газели и одаи), посветени на мистичната любов между човека и Бога.
- „Фихи ма фих“ (Fihi Ma-Fih) – буквално означава „В него е всичко“; съдържа беседи и мисли на Мевляна върху живота, морала и духовното знание.
- „Меджалис-и Себ‘а“ (Mecalis-i Seb’a) – включва седем проповеди на Мевляна, произнесени пред неговите ученици и последователи.
- „Мектубат“ (Mektubat) – сборник от писма до приятели, ученици и държавници, в които Мевляна дава духовни напътствия и съвети.
Мевляна умира на 17 декември 1273 г., в неделя. За него смъртта не е край, а съединение с възлюбения Бог. Затова нарича деня на своята смърт „Нощ на сватбата“ (Şeb-i Arûs) — момент на духовно единение. В своето завещание казва на приятелите си: „Не плачете след смъртта ми, не въздишайте и не жалейте, защото това е денят на радостта ми.“
Днес гробът на Мевляна се намира в Коня в сграден комплекс, който от 1926 г. функционира като Музей „Мевляна“. Неговата гробница, известна като „Зеления купол“ (Yeşil Kubbe), е издигната върху четири масивни колони. През вековете комплексът е разширяван и добре поддържан, особено защото някои от османските султани са били последователи на ордена Мевлеви. Днес площта на музея, заедно с градините, достига 18 000 кв. м., а мястото е символ на духовност, мир и любов към Бога.
Мевляна Джеляледдин Руми е мост между културите, религиите и вековете. Неговите думи, изпълнени с любов, мъдрост и толерантност, звучат с еднаква сила и днес. Той учи, че истинският път към Бога минава през любовта, състраданието и познанието за себе си.
