Регистрационните номера на автомобилите в Турция са не просто административен елемент, а важна част от организацията на пътното движение, идентификацията на превозните средства и регионалната идентичност. Днешната система, която използва двуцифрени кодове за всяка провинция, има интересна история, започнала още през първата половина на XX век.
Първите опити за стандартизиране на регистрационните номера в Турция датират от 30-те години на миналия век, малко след създаването на Република Турция (1923 г.). В началото регистрационните табели не са имали унифициран формат – различните градове издавали свои номера, често с местни съкращения или букви, обозначаващи името на града. През 30-те и 40-те години на миналия век Министерството на вътрешните работи започва постепенно да въвежда централизирана система, при която регистрацията на превозните средства се води по провинции.
Истинската модернизация на системата настъпва през 1962 г., когато Турция въвежда двуцифрен цифров код за всяка провинция, следван от комбинация от букви и цифри. Тази система е вдъхновена от европейските модели на регистрация и има за цел да улесни полицейския контрол, статистиката и движението между отделните области.
Първите 67 кода (от 01 до 67) са разпределени в азбучен ред на провинциите, според турските имена по онова време (например 01 – Adana, 02 – Adıyaman, 03 – Afyon и т.н.). По-късно, когато след 1989 г. са създадени нови провинции, новите кодове (от 68 до 81) са добавяни в хронологичен ред, според датата на административното им образуване.
През 1996 г. настъпва следващата голяма промяна – Турция въвежда синята лента с буквите „TR“ отляво на табелата, по модела на Европейския съюз. Това улеснява движението на турски автомобили в чужбина и доближава страната до международните стандарти за регистрация.
Днешните регистрационни табели в Турция имат следната структура:
- Първите две цифри – код на провинцията (от 01 до 81).
- След това – една, две или три букви.
- Накрая – от една до четири цифри.
Например, регистрационен номер „34 AB 1234“ е на автомобил, регистриран в Истанбул (код 34).
Форматите могат да бъдат различни, в зависимост от комбинацията на налични номера, но винаги започват с двуцифрения код. Използват се варианти като:
- 99 X 9999
- 99 XX 999
- 99 XXX 99
Регистрационните номера са с бял фон и черни символи, а размерите им са стандартни за леки автомобили и мотоциклети.
В Турция съществуват и специални серии регистрационни табели, например:
- Дипломатически номера – започват с „CD“ и имат червен фон
- Временни номера – жълт фон с черни символи
- Военни и полицейски номера – различни цветови схеми
- Номера за чужденци – серии „MA–MZ“
В някои провинции буквите могат да указват подрегиони или специфични служби, но обикновено те нямат официално значение.
Кодовете на регистрационните номера в Турция са добре познати на местното население – почти всеки турчин може да разпознае откъде е даден автомобил само по първите две цифри. Това се превръща и в своеобразна социална идентичност – например „34“ означава Истанбул, „06“ – Анкара, „35“ – Измир. Дори в популярната култура често се използват изрази като „34’lü araba“ („кола от Истанбул“).
Освен културното значение, системата има и административни предимства – лесно проследяване на данъци, застраховки и контрол върху регистрациите. Турските номера са признати в цяла Европа и отговарят на международните стандарти за разпознаваемост.
Списък на всички регистрационни номера (кодове на провинциите) в Турция:
01 — Adana
02 — Adıyaman
03 — Afyonkarahisar
04 — Ağrı
05 — Amasya
06 — Ankara
07 — Antalya
08 — Artvin
09 — Aydın
10 — Balıkesir
11 — Bilecik
12 — Bingöl
13 — Bitlis
14 — Bolu
15 — Burdur
16 — Bursa
17 — Çanakkale
18 — Çankırı
19 — Çorum
20 — Denizli
21 — Diyarbakır
22 — Edirne
23 — Elazığ
24 — Erzincan
25 — Erzurum
26 — Eskişehir
27 — Gaziantep
28 — Giresun
29 — Gümüşhane
30 — Hakkari
31 — Hatay
32 — Isparta
33 — Mersin (İçel)
34 — İstanbul
35 — İzmir
36 — Kars
37 — Kastamonu
38 — Kayseri
39 — Kırklareli
40 — Kırşehir
41 — Kocaeli
42 — Konya
43 — Kütahya
44 — Malatya
45 — Manisa
46 — Kahramanmaraş
47 — Mardin
48 — Muğla
49 — Muş
50 — Nevşehir
51 — Niğde
52 — Ordu
53 — Rize
54 — Sakarya
55 — Samsun
56 — Siirt
57 — Sinop
58 — Sivas
59 — Tekirdağ
60 — Tokat
61 — Trabzon
62 — Tunceli
63 — Şanlıurfa
64 — Uşak
65 — Van
66 — Yozgat
67 — Zonguldak
68 — Aksaray
69 — Bayburt
70 — Karaman
71 — Kırıkkale
72 — Batman
73 — Şırnak
74 — Bartın
75 — Ardahan
76 — Iğdır
77 — Yalova
78 — Karabük
79 — Kilis
80 — Osmaniye
81 — Düzce
