Една от най-интересните и необичайни особености на турския език е буквата „ğ“, наричана на турски „yumuşak g„ („меко г“). За разлика от останалите съгласни звукове, тя почти никога не се произнася като самостоятелен звук. Вместо ясно изразено „г“, в повечето случаи се чува удължаване на гласния звук преди нея или много плавен преход между звуковете. Именно тази особеност прави буквата „ğ“ трудна за усвояване в началото, но същевременно придава на турската реч характерната й мекота и мелодичност.
Най-често буквата „ğ“ служи за удължаване на предходнияя гласен звук, особено когато се намира в края на думата.
Примери:
- dağ – планина → произнася се приблизително „даа“
- yağ – мазнина, олио → „яа“
- bağ – лозе, връзка → „баа“
- soğuk – студен → „сооук“
- yoğurt – кисело мляко → „йооурт“
- düğün – сватба → „дюуун“
Във всички тези случаи буквата „ğ“ не се произнася самостоятелно, а просто „разтяга“ гласния звук преди себе си.
Когато буквата „ğ“ се намира между два главни звука, тя изпълнява ролята на своеобразен мост, който ги свързва плавно, без рязко прекъсване.
Примери:
- değil – не → произнася се „деил“
- uğur – късмет → „уур“
- ağa – господар, по-възрастен мъж → „аа“ (с удължаване)
- sığır – едър рогат добитък → „съър“
- doğa – природа → „доа“
- eğitim – образование → „еейтим“
В подобни случаи буквата „ğ“ не разделя гласните звукове, между които се намира, рязко, а ги свързва в по-протяжно и мелодично звучене.
Интересно е, че в съвременния турски език буквата „ğ“ никога не стои в началото на дума. Исторически тя е имала по-ясно гърлено звучене в старотюркските езици, но с течение на времето звукът й отслабва и се превръща в удължаващ или омекотяващ елемент. Така днес буквата „ğ“ има по-скоро фонетична, отколкото съгласна стойност.
В българския език няма буква, която да изпълнява подобна функция. Затова често в началото се допуска грешката „ğ“ да се произнася като твърдо „г“. С времето обаче става ясно, че тя не трябва да се изговаря отделно, а само да се усети като продължение на гласа. Именно това „тихо“ присъствие на буквата придава на турската реч характерния й плавен ритъм и звучност.
