Една от характерните особености на турския език е начинът, по който се изразяват пространствени, посочващи или обектни отношения. Докато в българския език и повечето европейски езици тези функции се реализират чрез отделни думи – предлози, като „в“, „към“, „от“ – в турския език те се предават чрез падежни наставки, които се добавят директно към съществителното … Продължете с четенето на Наставки вместо предлози в турския език (Türkçede edatlar yerine ekler)