Съвременният книжовен турски език се основава на диалекта, говорен в Истанбул, а съвременната турска азбука е 29-буквен вариант на латинската азбука, близък до френското изписване и съдържащ 21 съгласни и 8 гласни звукове, който през 20-те години на миналия век заменя старата османска азбука.
Изучаването на турски език е предизвикателство, но с нашите Онлайн курсове по турски език ще научите турски език по един лесен, забавен и приятен начин и ще вземете вашите Сертификат за владеене на турски език (A1), Сертификат за владеене на турски език (A2).
Абонирайте се за Uchaturski.com, за да получите веднага неограничен достъп до всички образователни ресурси по турски език.
Турският език е фонетичен – на всеки звук отговаря определен буквен знак, а освен това в него не се употребяват съчетания от букви, които означават един звук, след като научите азбуката, вече ще можете да четете, защото думите в турски език се пишат, както се чуват, ще можете да поздравявате и да общувате. Посетете нашата секция Текстове, в това число – Текстове за четене на турски език, Кратки диалози и Адаптирани книги на турски език, Текстове на турски песни, Текстове на турски готварски рецепти, с които да се упражните. В звуковите файлове чуйте произношението на буквите от турската азбука, както и как се произнасят турските букви в конкретни думи на турски език.
Турска азбука – произношение:
Произношение на думите в турския език:
Буква на турски език | Съответстващи буква/звук в българската азбука | Примерна дума на турски език | Изговаряне на думата | Превод на думата на български език |
A a | както бълг. А | ad | áд | име |
B b | както бълг. Б | baba | бабá | баща |
C c | както бълг. Дж | cam | джáм | стъкло |
Ç ç | както бълг. Ч | çocuk | чоджу́к | дете |
D d | както бълг. Д | dost | до́ст | приятел |
E e | както бълг. Е, когато в сричката след нея се съдържа буква „i“, в останалите случаи по-отворено от бълг. Е | el | е́л (меко л) | ръка, длан |
F f | както бълг. Ф | fen | фе́н | наука |
G g | както бълг. Г | gece | гедже́ | нощ |
Ğ ğ | между твърди гласни звукове, удължава предхождащия го гласен звук; между меки гласни се чете „Й“ | dağ | дáа | планина |
H h | както бълг. H | harita | харитá | карта (георгафска) |
I ı | по-задно и късо от бълг. Ъ | ısı | ъсъ́ | температура, топлина |
İ i | както бълг. И | iğne | иине́ | игла |
J j | както бълг. Ж | jimnastik | жимнасти́к | гимнастика |
K k | както бълг. К | kafa | кафá | глава |
L l | както бълг. Л; между меки гласни се чете меко Л | lamba | лáмба | лампа |
M m | както бълг. М | masal | масáл | приказка |
N n | както бълг. Н | nem | не́м | влага |
O o | както бълг. О | оda | одá | стая |
Ö ö | между Е и О, меко О | örnek | орне́к | пример |
P p | както бълг. П | parmak | пармáк | пръст на ръка |
R r | както бълг. Р | renk | ре́нк | цвят |
S s | както бълг. С | saat | саáт | час |
Ş ş | както бълг. Ш | şaka | шакá | майтап |
T t | както бълг. Т | taş | тáш | камък |
U u | както бълг. У | uçak | учáк | самолет |
Ü ü | между Е и У, меко У | ülke | юлке́ | страна |
V v | както бълг. В | vazo | вазо́ | ваза |
Y y | както бълг. Й | yol | йо́л | път |
Z z | както бълг. З | zaman | замáн | време |
В турската азбука буквите a, b, ç, d, е, f, g, h, i, ı, j, k, l, m, n, o, p, r, s, ş, t, u, v, y, z имат точно съответствие с букви от българската азбука – а, б, ч, д, е, ф, г, х, и, ъ, ж, к, л, м, н, о, п, р, с, ш, т, у, в, й, з.
Панграма е изречение, включващо всички букви от дадена азбука. Панграмата, съдържаща всичките 29 букви от турската азбука:
- Pijamalı hasta yağız şoföre çabucak güvendi. – Пациентът по пижама моментално се довери на смелия шофьор.
Произношението на турски език може да упражните със скоропоговорки на турски език, които съдържат трудни за произнасяне фрази, в които се редуват близки по звучене звуци, които имат за цел да „залъжат“ езика, и са един практичен начин за заучаване на турското произношение.
По правило всички гласни звукове в турския език са кратки (къси). Изключение правят единствено гласните звукове „â“, „î“ и „û“, в някой думи, които са от арабски или персийски произход. Пример за такова изключение е думата „lâzım“, чието произношение е “ляазъм”. Произходът на думата е арабски, поради което изказът на буквата “а” е по-дълбок и по-мек от традиционното произношение на буквата “а” в турския език. Дължината на гласните звукове в турския език не винаги се изразява с графичен знак.
Гласните звукове в турския език се разделят по три признака:
- според положението на езика, те могат да бъдат меки гласни (e, i, ö, ü) и твърди гласни (a, ı, o, u)
- според положението на устните, те могат да бъдат закръглени гласни (o, u, ö, ü) и незакръглени гласни (a, ı, e, i)
- според разстоянието между езика и небцето, те могат да бъдат широки гласни (a, e, o, ö) и тесни гласни (ı, i, u, ü)
Съгласните звукове в турския език са 21 и се разделят на звучни и беззвучни съгласни звукове.
- Беззвучните съгласни звукове в турския език са: b, c, ç, d, f, g, ğ, h, j, k, l, m, n, p, r, s, ş, t, v, y, z
- Звучните (твърди) съгласни звукове в турския език са: ç, f, h, k, p, s, ş, t
Повечето съгласни звукове в турския език има твърд и мек изговорен вариант, като се изговарят твърдо след твърдите гласни звукове (a, ı, o, u) и меко след меките гласни звукове (e, i, ö, ü).
В изговора на турски език винаги се произнасят всички букви и звукове (гласни и съгласни), независимо от тяхната позиция в думата. Единственото изключение от това правило е буквата “ğ” (yumuşak ğ), която не се изговаря, а само удължава или омекотява предходния гласен звук. Няма дума в турския език, която да започва с буквата “ğ”.
Особености на буквата „Ğ“
1.Между твърди гласни звукове, удължава предходния гласен звук
- dağ – „даа“ – планина
- sağ – „саа“ – дясно
Въпреки, че само удължава предходния гласен звук, когато се появи в края на дума, буквата „ğ“ се държи като съгласен звук, т.е. приема варианта на наставката, която е прикрепена към думи, завършващи на съгласен звук. Например дателният падеж, прикрепен към думата dağ (планина) е dağ-a, а не dağ-ya.
2. Между меки гласни се чете „й“
- ciğer – „джийер“ – дроб
- öğle – „ойле“ – обяд
3. Между твърди гласни не се изговаря, вмъква едва доловима пауза между гласните звукове.
- soğuk – „со_ук“ – студен
- soğan – „со_ан“ – лук
4. Пред сонорни съгласни звукове (звучни съгласни звукове) -удължава предхождащия я гласен звук
- öğretmen – „ооретмен“ – учител
Особености на буквата „С“
- Обозначава звуковото съчетание „дж“
Особености на буквата „J“
- Oбозначава звук, който е близък до българския звук „ж“ и се използва само в думи от чужд произход,, като jen → ген, jeneratör → генератор, jest → жест
Особености на буквата „Ö“
- Обозначава звуково съчетание между „е“ и „о“
Особености на буквата „Ü“
- Обозначава звуково съчетание между „е“ и „у“
Йотувани гласни
Пред всеки гласен звук в турския език може да бъде добавена буквата „у“, която се произнася като „й“ и омекотява или удължава звука:
- Ya – „йа“ – изговаря се като българското „я“ в началото на думата
- Yı – „йъ“ – изговаря се като съчетанието „йъ“
- Yu – „йу“ – изговаря се като българското „ю“ в началото на думата
- Yo – „йо“ – изговаря се като българското „йо“
- Ye – „йе“ – изговаря се като съчетанието „йе“
- Yü – „йю“ – това съчетание не съществува в изговора на български език
- Yi – „йи“ – изговаря се като съчетанието „йи“
- Yö – „йио“ – това съчетание не съществува в изговора на български език
Надредни знаци
В турската азбука има два надредни знака:
1.(‘) – kesme işareti (апостроф) – знак за разделяне, който служи за отделяне на наставки за падеж от съществителните собствени имена, към които те са присъединени.
- Türkiye’de (в Турция)
- Ayşe’nin (на Айше)
- Bulgaristan`dan (от България)
2.(^) – şapka işareti – знак за омекотяване и удължаване, който може да бъде поставен над буквите „a“, „u“, „i“, и влияе върху произношението, като:
- поставя се върху буквите „a“, „u“ и „i“, за да удължи звука – alem (флаг) – âlem (мир)
- поставя се върху буквите „a“ и „u“ , за да омекоти звука, който се намира пред тези букви. Обикновено това са съгласните звукове „k“, „g“ и „l“- kar (сняг) – kâr (изгода), rüzgâr (вятър), selâm (здравей) и в тези случаи съчетанията от съгласните „k“, „g“ и „l“ и гласните „â“ и „û“ се изговарят като кя, гя, ля, кю, гю, лю.
- в някой случаи едновременно омекотява и удължава предимно „a“ – kâr (изгода), lâle (лале).