Съвременният книжовен турски език се основава на диалекта, говорен в Истанбул, а съвременната турска азбука е 29-буквен вариант на латинската азбука, близък до френското изписване и съдържащ 21 съгласни и 8 гласни звукове, който през 20-те години на миналия век заменя старата османска азбука.
Изучаването на турски език е предизвикателство, но с нашите Онлайн курсове по турски език ще научите турски език по един лесен, забавен и приятен начин и ще вземете вашия Сертификат за владеене на турски език.
Абонирайте се за Uchaturski.com, за да получите веднага неограничен достъп до всички образователни ресурси по турски език.
Турският език е фонетичен – на всеки звук отговаря определен буквен знак, а освен това в него не се употребяват съчетания от букви, които означават един звук, след като научите азбуката, вече ще можете да четете, защото думите в турски език се пишат, както се чуват, ще можете да поздравявате и да общувате. Посетете нашата секция Текстове, в това число – Текстове за четене на турски език, Кратки диалози и Адаптирани книги на турски език, Текстове на турски песни, Текстове на турски готварски рецепти, с които да се упражните. В звуковите файлове чуйте произношението на буквите от турската азбука, както и как се произнасят турските букви в конкретни думи на турски език.
Турска азбука – произношение:
Произношение на думите в турския език:
| Буква на турски език | Съответстващи буква/звук в българската азбука | Примерна дума на турски език | Изговаряне на думата | Превод на думата на български език |
| A a | както бълг. А | ad | áд | име |
| B b | както бълг. Б | baba | бабá | баща |
| C c | както бълг. Дж | cam | джáм | стъкло |
| Ç ç | както бълг. Ч | çocuk | чоджу́к | дете |
| D d | както бълг. Д | dost | до́ст | приятел |
| E e | както бълг. Е, когато в сричката след нея се съдържа буква „i“, в останалите случаи по-отворено от бълг. Е | el | е́л (меко л) | ръка, длан |
| F f | както бълг. Ф | fen | фе́н | наука |
| G g | както бълг. Г | gece | гедже́ | нощ |
| Ğ ğ | между твърди гласни звукове, удължава предхождащия го гласен звук; между меки гласни се чете „Й“ | dağ | дáа | планина |
| H h | както бълг. H | harita | харитá | карта (георгафска) |
| I ı | по-задно и късо от бълг. Ъ | ısı | ъсъ́ | температура, топлина |
| İ i | както бълг. И | iğne | иине́ | игла |
| J j | както бълг. Ж | jimnastik | жимнасти́к | гимнастика |
| K k | както бълг. К | kafa | кафá | глава |
| L l | както бълг. Л; между меки гласни се чете меко Л | lamba | лáмба | лампа |
| M m | както бълг. М | masal | масáл | приказка |
| N n | както бълг. Н | nem | не́м | влага |
| O o | както бълг. О | оda | одá | стая |
| Ö ö | между Е и О, меко О | örnek | орне́к | пример |
| P p | както бълг. П | parmak | пармáк | пръст на ръка |
| R r | както бълг. Р | renk | ре́нк | цвят |
| S s | както бълг. С | saat | саáт | час |
| Ş ş | както бълг. Ш | şaka | шакá | майтап |
| T t | както бълг. Т | taş | тáш | камък |
| U u | както бълг. У | uçak | учáк | самолет |
| Ü ü | между Е и У, меко У | ülke | юлке́ | страна |
| V v | както бълг. В | vazo | вазо́ | ваза |
| Y y | както бълг. Й | yol | йо́л | път |
| Z z | както бълг. З | zaman | замáн | време |
В турската азбука буквите a, b, ç, d, е, f, g, h, i, ı, j, k, l, m, n, o, p, r, s, ş, t, u, v, y, z имат точно съответствие с букви от българската азбука – а, б, ч, д, е, ф, г, х, и, ъ, ж, к, л, м, н, о, п, р, с, ш, т, у, в, й, з.
Панграма е изречение, включващо всички букви от дадена азбука. Панграмата, съдържаща всичките 29 букви от турската азбука:
- Pijamalı hasta yağız şoföre çabucak güvendi. – Пациентът по пижама моментално се довери на смелия шофьор.
Произношението на турски език може да упражните със скоропоговорки на турски език, които съдържат трудни за произнасяне фрази, в които се редуват близки по звучене звуци, които имат за цел да „залъжат“ езика, и са един практичен начин за заучаване на турското произношение.
По правило всички гласни звукове в турския език са кратки (къси). Изключение правят единствено гласните звукове „â“, „î“ и „û“, в някой думи, които са от арабски или персийски произход. Пример за такова изключение е думата „lâzım“, чието произношение е “ляазъм”. Произходът на думата е арабски, поради което изказът на буквата “а” е по-дълбок и по-мек от традиционното произношение на буквата “а” в турския език. Дължината на гласните звукове в турския език не винаги се изразява с графичен знак.
Гласните звукове в турския език се разделят по три признака:
- според положението на езика, те могат да бъдат меки гласни (e, i, ö, ü) и твърди гласни (a, ı, o, u)
- според положението на устните, те могат да бъдат закръглени гласни (o, u, ö, ü) и незакръглени гласни (a, ı, e, i)
- според разстоянието между езика и небцето, те могат да бъдат широки гласни (a, e, o, ö) и тесни гласни (ı, i, u, ü)
Съгласните звукове в турския език са 21 и се разделят на звучни и беззвучни съгласни звукове.
- Беззвучните съгласни звукове в турския език са: b, c, ç, d, f, g, ğ, h, j, k, l, m, n, p, r, s, ş, t, v, y, z
- Звучните (твърди) съгласни звукове в турския език са: ç, f, h, k, p, s, ş, t
Повечето съгласни звукове в турския език има твърд и мек изговорен вариант, като се изговарят твърдо след твърдите гласни звукове (a, ı, o, u) и меко след меките гласни звукове (e, i, ö, ü).
В изговора на турски език винаги се произнасят всички букви и звукове (гласни и съгласни), независимо от тяхната позиция в думата. Единственото изключение от това правило е буквата “ğ” (yumuşak ğ), която не се изговаря, а само удължава или омекотява предходния гласен звук. Няма дума в турския език, която да започва с буквата “ğ”.
Особености на буквата „Ğ“
1.Между твърди гласни звукове, удължава предходния гласен звук
- dağ – „даа“ – планина
- sağ – „саа“ – дясно
Въпреки, че само удължава предходния гласен звук, когато се появи в края на дума, буквата „ğ“ се държи като съгласен звук, т.е. приема варианта на наставката, която е прикрепена към думи, завършващи на съгласен звук. Например дателният падеж, прикрепен към думата dağ (планина) е dağ-a, а не dağ-ya.
2. Между меки гласни се чете „й“
- ciğer – „джийер“ – дроб
- öğle – „ойле“ – обяд
3. Между твърди гласни не се изговаря, вмъква едва доловима пауза между гласните звукове.
- soğuk – „со_ук“ – студен
- soğan – „со_ан“ – лук
4. Пред сонорни съгласни звукове (звучни съгласни звукове) -удължава предхождащия я гласен звук
- öğretmen – „ооретмен“ – учител
Особености на буквата „С“
- Обозначава звуковото съчетание „дж“
Особености на буквата „J“
- Oбозначава звук, който е близък до българския звук „ж“ и се използва само в думи от чужд произход,, като jen → ген, jeneratör → генератор, jest → жест
Особености на буквата „Ö“
- Обозначава звуково съчетание между „е“ и „о“
Особености на буквата „Ü“
- Обозначава звуково съчетание между „е“ и „у“
Йотувани гласни
Пред всеки гласен звук в турския език може да бъде добавена буквата „у“, която се произнася като „й“ и омекотява или удължава звука:
- Ya – „йа“ – изговаря се като българското „я“ в началото на думата
- Yı – „йъ“ – изговаря се като съчетанието „йъ“
- Yu – „йу“ – изговаря се като българското „ю“ в началото на думата
- Yo – „йо“ – изговаря се като българското „йо“
- Ye – „йе“ – изговаря се като съчетанието „йе“
- Yü – „йю“ – това съчетание не съществува в изговора на български език
- Yi – „йи“ – изговаря се като съчетанието „йи“
- Yö – „йио“ – това съчетание не съществува в изговора на български език
Надредни знаци
В турската азбука има два надредни знака:
1.(‘) – kesme işareti (апостроф) – знак за разделяне, който служи за отделяне на наставки за падеж от съществителните собствени имена, към които те са присъединени.
- Türkiye’de (в Турция)
- Ayşe’nin (на Айше)
- Bulgaristan`dan (от България)
2.(^) – şapka işareti – знак за омекотяване и удължаване, който може да бъде поставен над буквите „a“, „u“, „i“, и влияе върху произношението, като:
- поставя се върху буквите „a“, „u“ и „i“, за да удължи звука – alem (флаг) – âlem (мир)
- поставя се върху буквите „a“ и „u“ , за да омекоти звука, който се намира пред тези букви. Обикновено това са съгласните звукове „k“, „g“ и „l“- kar (сняг) – kâr (изгода), rüzgâr (вятър), selâm (здравей) и в тези случаи съчетанията от съгласните „k“, „g“ и „l“ и гласните „â“ и „û“ се изговарят като кя, гя, ля, кю, гю, лю.
- в някой случаи едновременно омекотява и удължава предимно „a“ – kâr (изгода), lâle (лале).
