В българския език за описване на позицията на човек или предмет спрямо друг човек или предмет в пространството се използват предлози за място – „на“, „в“, „под“, „близо“, „зад“, „през“, „пред“, „върху“ и др. В турския език няма предлози; тези думи за посока и местоположение всъщност са съществителните имена – следлози като üst, alt, iç, arka, ön, и към всички тях като съществителни имена могат да се добавят наставки за падежи.
В българския език се казва, че нещо е под масата чрез предлога „под“, докато в турския език се изразява, че нещо се намира „в долната част на масата“. Затова всички думи за посока, които всъщност са съществителните имена – следлози, образуват именни словосъчетания чрез определящ изафет, в които съществителното получава наставка за родителен падеж, а следлогът – окончание за притежание в 3-то лице, единствено число.
- Kedi masa-(n)-ın altı-(n)-da-dır – Котето е НА масата В ДОЛНАТА ЧАСТ.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
