В българския език, за да опишем позицията на човек или предмет спрямо друг човек или предмет в пространството, се използват предлози за място – “на”, “в”, “под”, “близо”, “зад”, “през”, „пред“, „върху“ и др. В турския език няма предлози, а тези думи за посока и местоположение всъщност са съществителните имена – следлози като üst, alt, iç, arka, ön, и като съществителни имена към всички тях могат да бъдат добавяни наставки за падежи.
В българския език се изказва, че нещо е под масата чрез предлога „под“, докато на турски език се казва, че нещо се намира „в долната част на масата“, затова всички думи за посока, които са всъщност съществителните имена – следлози, образуват именни словосъчетания чрез определящ изафет, в които съществителното име получава наставка за родителен падеж, а името – следлог получава окончание за притежание в 3-то лице, единствено число.
- Kedi masa-(n)-ın altı-(n)-da-dır – Котето е НА масата В ДОЛНАТА ЧАСТ.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.