Глаголно лице е човек, предмет или явление, което е свързано с извършваното действие в изречението (показано от глагола), като то може да бъде или извършител на действието или получател на действието.
Залогът на глагола показва именно това – дали глаголното лице е извършител на действието или е получател на действието, и не променя значението и съдържанието на това, което съобщаваме. Изреченията „Аз пиша писмо.“ и „Писмото се пише от мен.“ съобщават една и съща информация.
Чрез залога единствено се изразява дали глаголното лице извършва активно действието или е пасивен негов получател. В турския език има пет залога на глагола:
- Деятелен (активен) залог
- Страдателен (пасивен) залог
- Взаимен залог
- Възвратен залог
- Причинителен залог
В деятелен (активен) залог глаголното лице съвпада с извършителя (деятеля) на действието, т.е. глаголното лице активно извършва действието
- Аз пиша писмо.
- Народът избира президент.
- Момчето намери съкровище.
В деятелен залог в турския език глаголите не претърпяват никаква промяна и съвпадат с основната форма на глагола.
Страдателен (пасивен) залог – глаголното лице не съвпада с извършителя (деятеля) на действието, т.е. глаголното лице е получател на действието (страдащ от действието).
- Писмото се пише от мен.
- Президентът се избира от народа.
- Съкровището е намерено от момчето.
В страдателен залог в турския език, обаче глаголите се променят, трансформират се в пасивни глаголи (Edilgen Fiiller), които се образуват по следния начин:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.