|
|
||
| Наставка | Употреба | Пример |
| (-lık, -lik, -luk, -lük) | За образуване на събирателни съществителни имена | красив – красота – güzel- güzellik |
| За образуване и съсредоточаване на място, за събиране на опредлени предмети | книга – библиотечка – kitap – kitaplık | |
| За обобщаване на професии | бръснар – бръснарство – berber – berberlik | |
| За образуване на един предмет от друг | очи – очила – göz – gözlük | |
| За образуване на дрехи от името на този, който ги носи | булка – булченска рокля – gelin- gelinlik | |
| (ki) | Това, което е, наставката не се променя, с изключение на dünkü, günkü. Добавя се към думи за времеви пространства, притежателни местоимения, при вече споменати предмети, когато нещо е на някакво място добавяме и местен падеж | önceki, şimdiki – Това, което беше преди, това което е сега benimki, seninki – Това, което е мое; това, което е твое bahçedeki, Karadenizdeki – Това, което е в градината, това което е в Черно море |
| (-cı, -ci,-cu,-cü) | За определяне работата на даден човек | война – войн – savaş – savaşcı |
| (-çı, -çi,-çu,-çü) | За образуване на професии | банка – банкер – banka – bankacı |
| (-man, -men) | За образуване на професии | eğitman (инструктор), öğretmen (учител) |
| (-li, -lı, -lu, -lü) | За образуване на националност или показване от кой град е човек | турция – турчин- turkiye – turkiyeli |
| (-ca, -ce) | За образуване на езици | Turkçe (турски език) |
| (-ça, -çe) | Italyanca (италянски език) | |
| За придобиване на значение на “близо до”, “почти”, “приблизително”
Добавят се към наречия без да променят значението им Добавят се към числата 10, 100, 1 000, 1 000 000, като преди наставката се слага множествено число и показват неща, които не могат да се изброят Добавят се към показателни местоимения и показват многобройност
Добавят се към лични местоимения в разговорната реч, за да покажат становище, използват се само в първо и второ лице, единствено и множествено число |
güzel – güzelce красив – почти,близо до красив
sessiz – sessizce – тих – тихичък; gizli – gizlice – скрит – скрито-покрито onlarca – десетки; yüzlerce – стотици; binlerce – хиляди; milyonlarca – милиони bunca, şunca, onca – толкова много. Bunca emek boşa gitti – толкова много усилия отидоха напразно ben – bence – според мен; sen – sence – според теб; biz – bizce – според нас; siz – sizce – според вас |
|
| (-daş, -taş, -deş, -teş) | Има значение на българските представки «с-», «един-» , с нещо еднакво | sınıftaş — еднокласни, ксъученик |
| yaştaş — връстник (с еднаква възраст) | ||
| yoldaş (или yol arkadaşı)—спътник | ||
| vatandaş (съотечественик) | ||
| meslektaş (колега) | ||
| (-ar, -er) | Променя формата на числителни бройни, като се вмъква свързочна съгласна “Ş” | два – по два – iki – ikişer |
| За образуване на прилагателни имена от съществителни имена | роза – усмихнат – gül – güler | |
| (-dır, -dir, -dur, -dür, -tır, -tir, -tur, -tür) | Променя глагола от непреходен (към който не може да се добави пряко допълнение, напр. “тичам”) в преходен (към който може да се добави пряко допълнение, което отговаря на въпроса какво? кого?, напр. чета – какво чета? – книга) | dolmak (пълня) — doldurmak (попълвам), ölmek (умирам) — öldürmek (убивам); |
| (-t) | Променя глагола от непреходен (към който не може да се добави пряко допълнение, напр. “тичам”) в преходен (към който може да се добави пряко допълнение, което отговаря на въпроса какво? кого?, напр. чета – какво чета? – книга) | düzelmek (изравнявам) — düzeltmek (поправям, изправям), incelmek (изтънявам) — inceltmek (правя тънък); |
| (-ış, -iş, -uş, -üş) | За образуване на съществителни имена от глаголи | излизам – изход – çıkmak – çıkış |
| (-yış, -yiş, -yuş, -yüş) | поглеждам – поглед – bakmak – bakış | |
| (-ma, -me) | За образуване на съществителни имена от глаголи | идвам – идване – gelmek – gelme |
| ставам – ставане – kalkmak – kalkma | ||
| (-аmaç/-еmeç) | За образуване на съществителни имена от глаголи | dönemeç (завъртане, оборот) |
| (-gi, -ki ) | За образуване на съществителни имена от глаголи | bilmek – bilgi (знание), duymak – duygu (чувство) |
| (-n, -ın, -in, -un, -ün) | За образуване на съществителни имена от глаголи | basın (преса), oyun (игра), sorun (проблем) |
| (-m, -ım, -im, -um, -üm) | За образуване на съществителни имена от глаголи | karışım (смес), tanım (описание)
bilim (наука), ölüm (смърт) kesmek (режа) — kesim (разрез), anlamak (разбирам) — anlam (смисъл), |
| (-ı, -i, -u, -ü) | За образуване на съществителни имена от глаголи | yapmak (правя) — yapı (постройка), sürmek (продължавам) — sürü (стадо), yazmak (пиша) — yazı (нещо написано), gezmek (разхождам се) — gezi (разходка), saymak (броя) — sayı (число), yarmak (разсичам) — yarı (половина), batmak (залязвам) — batı (запад), doğmak (изгрявам) — doğu (изток), dolmak (пълня се) — dolu (пълен), ауrılmак (разделям се) — ayrı (отделен, разделен). |
| (-gın, -gin, -gun, -gün) | За образуване на прилагателни от глаголи | възхищавам – възторжен – coşmak – coşkun |
| (-kın, -kin, -kun, -kün) | çalışmak – çalışkan – работлив, трудолюбив | |
| yormak- yorgun – уморен
bilmek – bilgin (учен), girmek – girgin (общителен), düşmek – düşkün (склонен към, увлечен) |
||
| (-gen, -ken, -gan, – kan) | За образуване на прилагателни от глаголи | calışmak – çalışkan (усърден, прилежен), unutmak – unutkan (разсеян, невнимателен) |
| ( -ilı, – ıli, – ulu, – ülü) | За образуване на прилагателни от глаголи | saymak – sayılı – броен |
| dıkmek – dikili – побит, зашит, посят | ||
| kokumak – kokulu – миризлив | ||
| örtmek – örtülü – покрит | ||
| (-ıcı, -ici, -ucu, -ücü) | За образуване на прилагателни от глаголи | geçmek – geçici ağrı- болка, която минава |
| kanaat vermek – kanaat verici izahlar – убедителни обяснения | ||
| uyutmak – uyutucu ilaç – приспивателно лекарство | ||
| (-k, -ak, -ek, -ık, -ik, -uk, -ük) | За образуване на прилагателни от глаголи | parlamak – parlak – бляскав |
| korkmak – korkak – страхлив | ||
| kırmak – kırık – счупено | ||
| kesmek – kesik – отрязан | ||
| (-cıl, -cil) | За образуване на прилагателни от съществителни или местоимения | ev (дом) — evcil (домашен), ben (аз) — bencil (егоистичен), insan (човек) — insancıl (човечен, хуманен). |
| (-msi, -ımsı, -imsi, -umsu, -ümsü) | За образуване на прилагателни от съществителни | bahçe – bahçemsi yer – място наподобяващо градина |
| orman – ormanımsı ağaçlık – дървета наподобяващи гора | ||
| balkon – balkonumsu mahal – място наподобяващо балкон | ||
| (-lan, -len) | За образуване на глаголи от съществителни или от прилагателни | уаş (възраст) — yaşlanmak (остарявам), ev (дом) — evlenmek (женя се), саn (душа) — canlanmak (възраждам), duygu (чувство) —duygulanmak (разчувствам се), ses (глас) — seslenmek (откликвам), dalga (вълна) — dalgalanmak (развявам се), ayak (крак) — ayaklanmak (ставам на крака),yürek (сърце) — yüreklenmek (въодушевявам се), kat (етаж) — katlanmak (включвам се), hoş (приятен) — hoşlanmak (харесвам някого). |
| (-laş, -leş) | За образуване на глаголи от съществителни или от прилагателни | Olgun – зрял, olgunlaşmak – стана зрял или узря |
| Yeşil – зелен, yeşilleşmek – стана зелен или позеленя
bir (един) — birleşmek (обединявям), |
||
| (-l) | За образуване на глаголи от прилагателни | düz (равен) — düzelmek (изравнявам, изправям), ince (тънък) — incelmek (изтънявам); |
| (-arak, -erek) | За образуване на деепричастие от глаголи – правейки | ходя – ходейки – yürümek – yürüyerek |
| (-ınca, -ince, -unca, -ünce) | За образуване на деепричастие от глагол – когато направя нещо | Gelmek (идвам) – Gelince (когато дойда) |
| Gitmek (отивам) – Gidince (когато отида) | ||
| (-leyin) | За образуване на наречие от съществителни | akşam (вечер) — akşamleyin (вечерта), sabah (утро) — sabahleyin (сутрин), gece (нощ) — geceleyin (нощем). |
| (-ğı, -ği,-ğu,-ğü) | За образуване на причастия, в минало време | Bulmak – Buldu – Bulduğu |
| Gelmek – Geldi – Geldiği | ||
| -(me)yeli/-(ma)yalı … oldu/oluyor | За образуване на деепричастие от глагол – Вече (период време),… откакто… (не). | Ben, sinemaya gitmeyeli 3 ay oldu/oluyor. – Вече 3 месеца откакто не съм ходил на кино |
| Наставката обозначава период от време, често се променя с отицателната частица | Birbirimizi görmeyeli beş yıl oldu/oluyor. -Вече 5 години, откакто не сме се виждали | |
| (ma, me), което изисква вмъкване на допълнителна съгласна”y” | Onlar evleneli sadece/yalnızca 2 ay oldu/oluyor. – Вече два месеца минаха откакто те се ожениха | |
| (-ip, -ıp,-up,-üp | За образуване на деепричастие от глагол – последователност на действията | Kalkıp, çıktı – стана и излезе |
| /-meyip, -mayıp, -mayup, -meyüp) | Kalkmayıp, konuştu – като не стана (без да става), говореше | |
| (-(h)ane) | образува няколко съществителни, употребява се като ДОМ | kütüphane – библиотека |
| hasta(ha)ne — болница | ||
| -(sana) -(sanıza) | за изразяване на учтив призив за действие или искане и се превежда на български език като „Хайде!“ | Baksana! – Хайде виж! Погледни! Girsenize! – Хайде влезте! Влизайте! |
| (-cık, -cik, -cuk, -cük) | За образуване на умалителни съществителни имена, могат да се добавят и към съществителни и към прилагателни имена | ufacık (мъничък) |
| (-çık, -çik, -çuk, -çük) | kalbimcik (сърчице) | |
| (-mez , -mez) | inanılmaz (невероятен, фантастичен), değişmez (устойчив, стабилен) | |
| (-sız, -siz, -suz, -süz) | За показване на недостатък или липса на качество | iş (работа) – işsiz (безработен) |
| çare (изход, решение) – çaresiz (безизходен) | ||
СВЪЗВАЩИ СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
|
||
| Ş | Използва се при словообразуващите наставки -ar, (-er). | İki-ş-er, altı-ş-ar, yedi-ş-er |
| N | Използва се, когато към местоименията се добавя наставка, за да няма два гласни звука един до друг, както и за свързване с падежната форма | O-n-a, bu-n-u,
Ali’nin Ali’nin çantasının rengi kırmızıdır. Onun Hasan’ın kalemini ver. |
| O-n-dan, bu-n-dan, şu-n-dan
Bunu alıyorum. Onunkini getirdim. Şunu gördün mü? Bizimkini götür. |
||
| Използва се към думи, които едновременно се добава притежателна наставка и падежно окончание | Kitab-ı-n-ı, ev-i-n-den | |
|
Y |
Използва се за формиране на определящ изфет
Използва се за свързване на гласни звукове |
Kapı-n-ın kolu, sene-n-in sonu
yolda-Y-ım Ayşe’yi bekliyoruz Ayşe’ye sorabilirsin. Ali’yi maçta gördüm. O gezmeye gitti. Kediyi okşayabilir miyim? Ona bakmaya geldik. |
| S | Използва се само пред притежателна наставка в 3 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. | Araba-s-ı, kutu-s-u
Onun arabası Bir el çantası almak istiyorum. Onun kedisi Onların bir Ankara kedisi var. |
