Продължете към съдържанието

Наставки (Ekler)

Турският език, за разлика от повечето европейски езици, е аглутинативен език, което означава, че граматически наставки се присъединяват към една основа, като всяка една наставка има свое собствено значение, а всяка следваща добавена наставка би могла да променя значението на думата.

Наставката е граматична частица, която стои след корена на думата. В турския език ударението обикновено пада върху последната сричка на думата. Това правило се спазва и когато към думата се присъединяват наставки.

  • fil (слон) + -ler = filler (слонове)
  • ev (дом) + -den = evden (от дома)

Като изключение в турския език съществуват и наставки, които са неударени и при прикрепянето им към основната дума, ударението се измества върху сричката, предшестваща наставката:

  • ben (аз) + -ce = bénce (според мен)
  • yaptım (аз направих) + “ma” (отрицание) = yápmadım (не направих)

Наставките в турския език са словообразуващи (yapım ekleri), чрез които се образуват нови думи и които дават лексикално значение на думата и видоизменящи (çekim ekleri), които определят функцията на думата в изречението. От своя страна видоизменящите наставки са такива, които видоизменят съществителното име и такива, които видоизменят глагола.

Наставки

Видоизменящи наставки

Словообразуващи наставки

Видоизменящи име

Видоизменящи глагол

Падежни наставки

  • Наставки за дателен падеж 
  • Наставки за местен падеж 
  • Наставки за отделителен падеж 
  • Наставки за винителен падеж 
  • Наставки за родителен падеж

Наставки за притежание

Наставки за относителни местоимения

Наставки за множественo число

Въпросителна наставка (mi)

Наставки за спрежение

Наставки за подобност (-ca, -ce)

Наставки за свързване (-la/-le)

Наставки за глаголни времена

Лични окончания

Въпросителна наставка (mi)

Наставки за отрицание

Наставки за спрежение

Наставки за образуване на съществително име

Наставки за образуване на прилагателно име

Наставки за образуване на глагол

Наставки за образуване на причастие

 

Упражнения

Особености на наставките в турския език

  1. Наставките в турския език се присъединяват към корена на думата. Няма наставка, която да се присъединява към началото или към средата на думата.
  2. Почти всички наставки в турския език следват правилата на Вокалната хармония.
  3. Броят на наставките в турския език е ограничен. По – голяма част от наставките в турския език са словообразуващи наставки, с помощта на които се образуват нови думи, а по – малка част са видоизменящи наставки, които показват отношения като падеж, число, време и др.
  4. Видоизменящите наставки винаги стоят на последно място в думата, т.к. словообразуващите наставки винаги стоят преди видоизменящите наставки.
  5. Наставките се присъединяват към думата с помощта на свързващи съгласни звукове.
  6. Наставки се присъединяват и към думи от чужд произход, като образуват думи с нови значения.

За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.

Вход за абонати