Наставки/Ekleri

Турският език, за разлика от повечето европейски езици, е аглутинативен език, което означава, че граматически наставки се присъединяват към една основа, като всяка една наставка има свое собствено значение, а всяка следваща добавена наставка би могла да променя значението на думата.

Наставката е граматична частица, която стои след корена на думата. В турския език ударението обикновено пада върху последната сричка на думата. Това правило се спазва и когато към думата се присъединяват наставки.

  • fil (слон) + -ler = filler (слонове)
  • ev (дом) + -den = evden (от дома)

Като изключение в турския език съществуват и наставки, които са неударени и при прикрепянето им към основната дума, ударението се измества върху сричката, предшестваща наставката:

  • ben (аз) + -ce = bénce (според мен)
  • yaptım (аз направих) + “ma” (отрицание) = yápmadım (не направих)

Наставките в турския език са словообразуващи (yapım ekleri), чрез които се образуват нови думи и които дават лексикално значение на думата и видоизменящи (çekim ekleri), които определят функцията на думата в изречението. От своя страна видоизменящите наставки са такива, които видоизменят съществителното име и такива, които видоизменят глагола.

Наставки

Видоизменящи наставки

Словообразуващи наставки

Видоизменящи име

Видоизменящи глагол

Падежни наставки

  • Наставки за дателен падеж 
  • Наставки за местен падеж 
  • Наставки за отделителен падеж 
  • Наставки за винителен падеж 
  • Наставки за родителен падеж

Наставки за притежание

Наставки за относителни местоимения

Наставки за множественo число

Въпросителна наставка (mi)

Наставки за спрежение

Наставки за подобност (-ca, -ce)

Наставки за свързване (-la/-le)

Наставки за глаголни времена

Лични окончания

Въпросителна наставка (mi)

Наставки за отрицание

Наставки за спрежение

Наставки за образуване на съществително име

Наставки за образуване на прилагателно име

Наставки за образуване на глагол

Наставки за образуване на причастие

 

По правило в турския език наставките се пишат в слято с основата на думата преди тях. Единствено въпросителната наставка „mi“ винаги се изписва разделно.

  • mi: Gelmedi mi? – не дойде ли?

Наставката означаваща допълнителния глагол-наставка „i-(mek)“ може да бъде изписана и слято и разделно. Когато е изписана слято, както обикновено се изписва, наставката „i” отпада и остава единствено наставката за глаголното време.   

  • i(mek): gelecek i-di = gelecekti
  1. Видоизменящи наставки (çekim ekleri)

Наставки, чрез употребата на които се дава функция, която думата да изпълнява в изречението се наричат видоизменящи наставки. Чрез тях думата придобива състояние, лице, число и време.

Kardeş kitap yer sor.  – брат книга място питай.

Това е една поредица от думи, които нямат никакво свързано значение една с друга. Именно чрез видоизменящите наставки тази поредица от думи, се превръща в смислено изречение.

  • Kardeş-in-e kitab-ın yeri-(n)-i sor.“ – Попитай брат си за мястото на книгата (къде се намира книгата).
  • Kardeş-im-den kitap-lar-ın yeri-(n)-i soracağım. – Ще попитам брат ми къде са книгите.
  • Kardeş-in kitab-ı-(n)-ın yeri-(n)-i sordu. – Брат ти попита за мястото на книгата.

Видоизменящите наставки не променят значението на думата, към която са присъединени, те не образуват нови думи, а единствено променят функцията на думата в изречението.  

  • Видоизменящи наставки, които изменят съществително име (isim çekim ekleri):

Наставки за падежи – hâl (durum) ekleri – те установяват връзката на съществителното име с останалите части на изречението по отношение на място, посока и състояние

наставки за дателен падеж – yaklaşma durumu eki (-a/-e) – свързват съществителното име с глагола, като показват посока, ориентация. – okul-a git – отиди на(към) училище, ev-e dön – върни се в (към) къщи.

наставки за местен падеж – bulunma durumu eki (-da/-de; -ta/te) – свързват съществителното име с глагола, като показват местонахождението на предмет или лице – ev-de oturma – не стой в къщи, okul-da öğren – учи в училище.

наставки за отделителен падеж – ayrılma durumu eki (-dan/den; -tan/ten) – свързват съществителното име с глагола, като показват отделянето на предмет или лице от друго лице или предмет – okul-dan çıktı – излезе от училище, ev-den ayrıldı – напусна дома, devlet-ten istedi – поиска от държавата

наставки за винителен падеж – belirtme/yükleme durumu eki (-ı/-i/-u/-ü) – посочват съществителното име, което е засегнато от действието на глагола – ev-i gördüm – видях къщата, kapı-y-ı açtım – отворих вратата, okul-u boyadılar – боядисаха училището, gül-ü koparmayın – не късайте цветята. Тези наставки обозначават „членуване“.

В турския език има два вида наставка „-i“: 

-i: наставка за притежание, която се използва в 3-то лице, единствено число: (onun) kalem-i – неговият химикал

-i: наставка за винителен падеж: kalem-i (kim aldı?) – химикалът

наставки за родителен падеж – İlgi/tamlayan durumu eki (-ın,-in,-un,-ün) – свързва съществителни имена в словосъчетания – kitab-ın yaprağ-ı – страницата на книгата, gözlüğ-ün cam-ı – стъклото на очилата;

свързват съществителни имена и местоимения с глаголи – Birincilik ödülü Elif’in oldu. – Първата награда отиде при Елиф.

свързват съществителни имена и местоимения със следлози  – Bunu senin için yaptım dedi.  – Той каза: „Направих това за теб“;

В някой случаи наставките за родителен падеж могат да заменят наставките за отделителен падеж.

  • öğrenciler-in bazılar-ı = öğrenciler-den bazılar-ı – някои от учениците
  • onlar-ın biri = onlar-dan biri – един от тях

Наставки за притежание – iyelik ekleri (-ı/-i/-u/-ü)употребяват се в края на съществителни имена, посочвайки техните собственици. Тези наставки заместват притежателните местоимения, когато същите не са споменати – masa-m, masa-n, masa-s-ı, masa-mız, masa-nız masa-ları, т.е. masa-m означава „моята маса“ без да е необходимо да се използва личното местоимение „benim”. Наставките за падежи се употребяват след наставките за притежание – Baba-m-a soracağım. – Ще питам баща ми.

Наставка за образуване на относителни местоимения – ilgi zamiri –ki – заемат мястото на съществително име, което вече е споменато – benim kalemim = benimki – моят, onun eli = onunki – неговият.

В турския език има три вида „ki“ – две наставки и един съюз:

  • Наставка „-ki“ за образуване на относително местоимение – „-ki“ İlgi Zamiri. Това е единствения вид местоимение в турския език, което се образува чрез наставка. Думата към която е присъединена наставката „-ki“ заема ролята на съществително име. Не се променя по правилата на вокалната хармония или на хармонията на съгласните звукове – senin kalemin = seninki – твоят, Ali’nin eli = Ali’ninki – на Али, onun düşüncesi = onunki – неговите.
  • Словообразуваща наставка „-ki“ – „-ki“ Yapım Eki – добавена към съществително име образува прилагателни имена обозначаващи време и място. Наставката  „-ki“ се присъединява директно към съществителни имена обозначаващи време и към съществителни имена в местен падеж, за да обозначи място. Не се променя по правилата на вокалната хармония или на хармонията на съгласните звукове, но има някой думи изключения, при които наставката  „-ki“ преминава в „-kü“ – yıl-ki – годишен, bugün-kü – днешен, dün-kü – вчерашен, yarın-ki – утрешен, aklım-da-ki – това, което е в мислите ми, masa-da-ki – това, което е на масата.
  • Съюзът „ki“, който се пише разделно от думите преди и след него. Той е взаимстван от персийския език, поради което не се вписва в типичния за турския език метод на образуване на думи чрез присъединяване на наставки към думата и обикновено се пише разделно. Функцията му е да замества тире в изречението – Bir şey biliyor ki konuşuyor. – Знае нещо – говори.

Наставки за множествено число – çokluk eki (-lar/-ler) – образуват множественото число на думите, без да правят връзка между самите думи в изречението – dağlar – планини, fikirler – идеи.

  • Употребяват се на мястото на наставката „-gil“, за да покаже множество – Yarın Ahmet’gilde gideceğiz. = Yarın Ahmetlere gideceğiz. – Утре ще отидем при Ахмедови, Тeyzemlere gideceğiz. – Ще отидем у лелини. Dün geceki depremde Muratgilin evi de zarar görmüş. – При снощното земетресение е пострадала и къщата на Муратови.
  • Добавят смисъл на преувеличение – Çalışmak için Almanya’lara gitti. – Отиде чак до Германия, за да работи.
  • Добавят смисъл на „нещо, което се повтаря постоянно“ – Akşamları erken yemek yeriz. – Вечерите ядем рано – (всяка вечер)

Въпросителна наставка – soru eki (mi)добавя се към съществителни имена или местоимения, за да зададе въпрос. – Sen misin? – Ти ли си? Винаги се пише разделно от думата преди и след нея и се променя по правилата на вокалната хармония.

  • Употребява се в някой случаи и за усилване на значението – Güzel mi güzel bir yer burası. – Колко хубаво място е тук.

Наставки за спрежение, наставка – глагол i(mek) (-idi, -imiş, -dir)В турския език i(mek) е допълнителен глагол – наставка, който присъединен към съществително име го превръща в сказуемо.  Коренът на глагола i(mek)  – „i“ се използва като наставка и обикновено се изписва слято със съществителното име. Има четири варианта на употреба на глагола – наставка i(mek):

Сегашно-бъдеше (широко) време – Geniş zamanСъществителните имена и местоименията се превръщат в глагол, който показва, че ситуацията или състоянието се отнася към настоящия момент. След глагола-наставка се присъединяват наставки за сегашно време и лични окончания (I тип), а в 3-то лице единствено и 3-то лице множествено число към името може да бъде присъединена наставка -dir – insanım, insansın, insan(dır), insanız, insansınız, insan(dır)lar. Употребата му добавя сигурност или вероятност към изречението.

  • Ben bir küçük kelebeğ-
  • Üstümüze doğan bir güneş-sin sen.

Минало свършено (определено) време – Belirli (görülen) geçmiş zamanСъществителните имена и местоименията се превръщат в глагол, който показва, че ситуацията или състоянието се отнася към минал момент, на който сме били свидетели. След глагола-наставка i(mek) се присъединяват наставки за минало свършено време – idi към името и лични окончания (II тип) – „i-dim, i-din, i-di, i-dik, i-diniz, i-di-ler“

  • Bir güzelin hayranıydım. =  hayranı i-di-m
  • Dün daha heyecanlıydın. = heyecanlı i-di-n

Минало неопределено време – Belirsiz (duyalan) geçmiş zamanСъществителните имена и местоименията се превръщат в глагол в минало неопределено време, който показва, че ситуацията или състоянието се отнася към минал момент, за който сме чули от друг. След глагола-наставка i(mek) се присъединяват наставки за минало неопределено време -miş и лични окончания (I тип) – „i-mişim, i-mişsin, i-miş, i-mişiz, i-mişsiniz, i-mişler“

  • Meğer sen ne çalışkan-mış-sın. = çalışkan i-miş-sin
  • Adam yirmi yıldır evine hasret-miş. = hasret i-miş

-Условно наклонение – Şart kipi образува подчинени изречения със съществителните имена, към които е добавен глагола-наставка i(mek), като показва условието, при което ще се осъществи действието в главното изречение, т.е. името не се трансформира в глагол, а само се добавя условно значение към изречението. След глагола-наставка i(mek) се присъединява наставка –ise към името и лични окончания II тип. – „isem, isen, ise, isek, iseniz, iseler“

  • Elbise ucuzsa hemen alalım. = ucuz ise

Наставката – глагол i(mek)  – „i“ се присъединява към съществителни имена и местоимения, за да ги превърне в сказуемо, и е различна от наставките за глаголните времена!

  • Ben iyi bir okur-u-um = okurum – Аз съм добър читател.  Наставка – глагол i(mek)  – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в  Сегашно-бъдеше (широко) време – Geniş zaman
  • Hep iyi kitaplar oku-r-um. – Винаги чета хубави книги. –  наставка за Сегашно-бъдеше (широко) време – Geniş zaman
  • Benim oku-r-um anlayışlıdır. – Моето четене е разбираемо. – Наставка за притежание.

 

  • Örenci-i-di = Öğrenciydi – Той беше ученик – Наставка – глагол i(mek) – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в  Минало свършено (определено) време – di’li geçmiş zaman
  • Uyuyordu – Той спеше. – наставка за Минало свършено (определено) време – di’li geçmiş zaman

 

  • Örenci-i-miş = Öğrenciymiş – Той е бил ученик. – глагол i(mek) – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в  Минало несвършено (неопределено) време – miş’li geçmiş zaman
  • Uyuyormuş – Той е спал. – наставка за Минало несвършено (неопределено) време – miş’li geçmiş zaman

 

  • Örenci-i-se = Öğrenciyse – Ако той е ученик… – глагол i(mek) – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в  Условно наклонение – Şart kipi
  • Uyuyorsa – Ако спи… – наставка за  Условно наклонение – Şart kipi

Отрицателната форма на наставката – глагол i(mek)  – „i“се образува чрез добавяне на думата „değil“ преди наставката-глагол i(mek):

  • birinci değilim
  • birinci değildim
  • birinci değilmişim
  • birinci değilsem

Наставка за подобност и равенство – eşitlik eki (-ca, -ce) – дава на съществителното име и местоимението значение на подобност, на заедност, изразява становище или отношение. Тази наставка в някой случаи придава и значение на преувеличение, на многобройност, уточнява състояние, ограничава – ben-ce – според мен, okul-ca – като в училище, sert-çe – твърд, yüzler-ce – стотици, sınıfça – целият клас, gizli-ce – тайно

Наставка за свързване на обекти – vasıta eki (-la/-le) – обозначава средството, с което се извършва действието и означава „с, със“ или замества съюза „и“ в изречението. Когато се присъединява към думи завършващи на гласен звук преди наставката се вмъква свързващ съгласен звук „y“.

 

  • Видоизменящи наставки, които изменят глагола (fiil çekim ekleri):

Наставки за глаголни временаZaman ve Şekil Ekleri

Наставки на простите глаголни временаHaber Kip Ekleri

Наставки за минало определено (свършено време): -dı, -di, -du, -dü, -tı, -ti, -tu, -tü – Dün buraya geldim. – Вчера дойдох тук.

Наставки за минало неопределено време: -mış, -miş, -muş, -müş – Оkula gitmiş. – Отишъл е на училище.

Наставки за сегашно време: -yor: Buraya geliyorlar. – Идват насам.

Наставки за бъдеще време: -acak, -ecek – Haftaya Antalya’ya gidecek. – Другата седмица ще ходи в Анталия.

Наставки за сегашно-бъдеще (широко) време: -r – Çilek yemeyi çok seviyor. – Много обича да яде ягоди.

 

Наставки на наклонения на глаголиDilek Kip Ekleri

Наставки за желателно – условно наклонение на глагола: -sa, -se – Sana giderse buraya gelemez. – Ако дойде при теб, не може да дойде тук.

Наставки за повелително – желателно наклонение на глагола: -(y)-im, -lim – Şuraya gidelim. – Да отидем натам.

Наставки за наложително наклонение на глагола: -mali, -meli – Ona bu şekilde davranmamalısın. – Не трябва да се държиш с него по този начин.

Наставки за повелително наклонение на глагола: – Buraya gel. – Ела тук.

Наставки – лични окончанияŞahıs Ekleriпоказват кой върши действието или в какво състояние е – 1.л., ед.ч. – -m, -im, 2.л., ед.ч. – -n, -in, -sin, 3.л., ед.ч. – -, 1.л., мн.ч. – -k, -iz, -niz, 2.л., мн.ч. – -iniz, -siniz, 3.л., мн.ч. – -ler, -sinler’dir

Наставки за отрицаниеOlumsuzluk Eki (-ma/-me)образуват отрицателна форма на глагола и отрицателен въпрос – Odaya girme. – Не влизай в стаята.

Въпросителна наставка – soru eki (mi)присъединява се към глаголи, за да зададе въпрос. – Gelecek miydin? – Щеше ли да дойдеш? Винаги се пише разделно от думата преди и след нея и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония.

 Наставки за спрежение – Ek-fiil Ekleri: İ(mek) (-idi, -imiş, -se) – допълнителният глагол – наставка i(mek), се присъединява към глаголи, за образуване на глаголни времена, в които се осъществява действието.  Biz de oraya gitmiştik. – И ние бяхме ходили там.

 

    1. Словообразуващи наставки (yapım ekleri) – В турския език с една дума може да абъде разказано за този, който върши действието, за това кога и къде го върши и как говорещия се отнася към това действие, като това става с помощта на словообразуващи наставки, които променят лексикалното значение на думата.
  • göz – очи
  • göz-lük – очила
  • göz-lük-cü – човек, който се занимава с очила
  • göz-lük-cü-lük – бизнесът с очила
  • göz-lük-cü-lük-te – в бизнеса с очила
  • göz-lük-cü-lük-te-(y)-im – аз съм в бизнеса с очила

Словобразуващи наставки, които се присъединяват към съществително име, прилагателно име или корен на глагол, за да се образува ново съществително име

  1. Наставки добавяни към съществително име за образуване на друго съществително име „– ci“, „-lik“, „-ci-lik“, „-cik“, „-ce.ğiz“, „-ce“
  2. Наставки добавяни към прилагателно име за образуване на съществително име – „-lik“
  3. Наставки добавяни към корен на глагол за образуване на съществително име – „-i“, „-im“, “-ik”, “-gi”, “-eç”, “-ey”, „-e.cek“, „-mek“, „-me“, „-ce“, „-in.ti“, „-iş“,”-r”, “-mış“

Словобразуващи наставки, които се присъединяват към съществително име или корен на глагол, за да се образува ново прилагателно име

  1. Наставки добавяни към съществително име за образуване на прилагателно име „– cil“, „-li“, „-siz“, „-sel“,
  2. Наставки добавяни към корен на глагол за образуване на прилагателно име – „-i-ci“, „-ik“, „-kin“, „-ir“, „-en“, „-miş“, „-sel“, “mez”, “ecek”

Словобразуващи наставки, които се присъединяват към съществително име или прилагателно име, за да се образува нов глагол

  1. Наставки добавяни към съществително име за образуване на глагол – „-le:
  2. Наставки добавяни към прилагателно име за образуване на глагол – „-leş“, „-ir“:

Словобразуващи наставки, които се присъединяват към корен на глагол, за да се образува причастие

  1. Наставки за образуване на причастие, което уточнява подлога и не приема наставки за притежание – “-en/-an” , “ol-an”, “-ecek/-acak”, “-ecek/-acak olan”, “-mış” , “–mış olan”, „-makta/-mekte olan”
  2. Наставки за образуване на причастие, което уточнява допълнението и приема наставки за притежание – “-dik” /“-diği”, “-eceği/acağı, “-ecek/-acak olduğu”, “-miş olduğu”, “-miş olacağı”, „-makta/-mekte olduğu”
  3. Наставки за образуване на Лексикално причастие, не приема наставки за притежание – “-en/-an”, „-r, -er/-ar“, „–mez/maz“, “-ecek/-acak”, “-mış” , “-dik”, „-asi /-esi“
Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув

error: