Наставки и свързващи съгласни

СЛОВООБРАЗУВАЩИ НАСТАВКИ –  добавят се към съществителни, прилагателни, понякога към глаголи и служат за образуване на нови думи. Обикновено словообразуващите наставки са под ударение!!!

В турския език няма предлози и представки. Всички нови думи, форми и времена се образуват с помощта на наставки и окончания, които се добавят към основната дума. Това означава, че реално с една дума може да се разкаже за този, който върши действието, за това кога и къде го върши и как говорещия се отнася към това действие. Например:

  • göz – очи
  • gözlük – очила
  • gözlükcü – човек, който се занимава с очила
  • gözlükcülük – бизнесът с очила
  • gözlükcülükte – в бизнеса с очила
  • gözlükcülükteyim – аз съм в бизнеса с очила

Словообразуващи наставки за образуване на съществителни имена (практическо приложение и примери)

Словообразуващи наставки за образуване на прилагателни имена (практическо приложение и примери)

Словообразуващи наставки за образуване на глаголи (практическо приложение и примери)

В турския език ударението обикновено пада върху последната сричка на думата. Това правило се спазва и когато към думата се добавят наставки. Например:

  • fil (слон) + -ler = filler (слонове)
  • ev (дом) + -den = evden (от дома)

Като изключение в турския език съществуват и наставки и окончания, които са неударени и при прикрепянето им към думата, ударението се измества върху сричката, предшестваща наставката:
ben (аз) + -ce = bence (според мен)
yaptım (аз направих) + МА = yapmadım (не направих)

Разгледайте как се образуват прости изречения и сложни изречения в турския език.

Разгледайте и образуването на най-дългата дума в турския език, съставена от 22 наставки и 70 букви в Блога на Uchaturski.com, която макар и изкуствено създадена ще ви помогне ясно да видите как функционира системата от наставки в турския език.

Наставка Употреба Пример
(-lık, -lik, -luk, -lük) За образуване на събирателни съществителни имена красив – красота – güzel- güzellik
За образуване и съсредоточаване  на място, за събиране на опредлени предмети книга – библиотечка – kitap – kitaplık
За обобщаване на професии бръснар – бръснарство – berber – berberlik
За образуване на един предмет от друг очи – очила – göz  – gözlük
За образуване на дрехи от името на този, който ги носи булка – булченска рокля – gelin- gelinlik
(ki) Това, което е, наставката не се променя, с изключение на dünkü, günkü. Добавя се към думи за времеви пространства, притежателни местоимения, при вече споменати предмети, когато нещо е на някакво място добавяме и местен падеж önceki, şimdiki – Това, което беше преди, това което е сега
benimki, seninki – Това, което е мое; това, което е твое
bahçedeki, Karadenizdeki – Това, което е в градината, това което е в Черно море
(-cı, -ci,-cu,-cü) За определяне работата на даден човек война – войн – savaş – savaşcı
(-çı, -çi,-çu,-çü) За образуване на професии банка – банкер – banka – bankacı
(-man, -men) За образуване на професии eğitman (инструктор), öğretmen (учител)
(-li, -lı, -lu, -lü) За образуване на националност или показване от кой град е човек турция – турчин- turkiye – turkiyeli
(-ca, -ce) За образуване на езици Turkçe (турски език)
(-ça, -çe) Italyanca (италянски език)
За придобиване на значение на “близо до”, “почти”, “приблизително”

Добавят се към наречия без да променят значението им

Добавят се към числата 10, 100, 1 000, 1 000 000, като преди наставката се слага множествено число и показват неща, които не могат да се изброят

Добавят се към показателни местоимения и показват многобройност

 

Добавят се към лични местоимения в разговорната реч, за да покажат становище, използват се само в първо и второ лице, единствено и множествено число

güzel – güzelce              красив – почти,близо до красив

sessiz – sessizce – тих – тихичък; gizli – gizlice – скрит – скрито-покрито

onlarca – десетки; yüzlerce – стотици; binlerce – хиляди; milyonlarca – милиони

bunca, şunca, onca – толкова много. Bunca emek boşa gitti – толкова много усилия отидоха напразно

ben – bence – според мен; sen – sence – според теб;  biz – bizce – според нас; siz – sizce – според вас

(-daş, -taş, -deş, -teş) Има значение на българските представки «с-», «един-» , с нещо еднакво sınıftaş —  еднокласни, ксъученик
yaştaş — връстник (с еднаква възраст)
yoldaş (или yol arkadaşı)—спътник
vatandaş (съотечественик)
meslektaş (колега)
(-ar, -er) Променя формата на числителни бройни, като се вмъква свързочна съгласна “Ş” два – по два – iki – ikişer
За образуване на прилагателни имена от съществителни имена роза – усмихнат – gül – güler
(-dır, -dir, -dur, -dür, -tır, -tir, -tur, -tür) Променя глагола от непреходен (към който не може да се добави пряко допълнение, напр. “тичам”) в преходен (към който може да се добави пряко допълнение, което отговаря на въпроса какво? кого?, напр. чета – какво чета? – книга) dolmak (пълня) — doldurmak (попълвам),
ölmek (умирам) — öldürmek (убивам);
(-t) Променя глагола от непреходен (към който не може да се добави пряко допълнение, напр. “тичам”) в преходен (към който може да се добави пряко допълнение, което отговаря на въпроса какво? кого?, напр. чета – какво чета? – книга) düzelmek (изравнявам) — düzeltmek (поправям, изправям),
incelmek (изтънявам) — inceltmek (правя тънък);
(-ış, -iş, -uş, -üş) За образуване на съществителни имена от глаголи излизам – изход – çıkmak – çıkış
(-yış, -yiş, -yuş, -yüş) поглеждам – поглед – bakmak – bakış
(-ma, -me) За образуване на съществителни имена от глаголи идвам – идване – gelmek – gelme
ставам – ставане – kalkmak – kalkma
(-аmaç/-еmeç) За образуване на съществителни имена от глаголи dönemeç (завъртане, оборот)
(-gi, -ki ) За образуване на съществителни имена от глаголи bilmek – bilgi (знание), duymak – duygu (чувство)
(-n, -ın, -in, -un, -ün) За образуване на съществителни имена от глаголи basın (преса), oyun (игра), sorun (проблем)
(-m, -ım, -im, -um, -üm) За образуване на съществителни имена от глаголи karışım (смес), tanım (описание)

bilim (наука), ölüm (смърт)

kesmek (режа) — kesim (разрез),
biçmek (оформям) — biçim (форма),

anlamak (разбирам) — anlam (смисъл),
durmak (стоя) — durum (положение),
vermek (давам) — verim (производителност),
yaşamak (живея) — уаşаm (живот),
oturmak (седя) — oturum (заседание),
üretmek (произвеждам) — üretim (производство),
tuketmek (потребявам) — tuketim (потребление),
yonetmek (ръководя) — yonetim (ръководство),
ölmek (умирам) — ölüm (смърт),
seçmek (избирам) — seçim (избор),
tutmak (държа) — tutum (позиция),
doğmak (раждам се) — doğum (рождение),
geçmek (преминавам) — geçim (съществуване),
giymek (обличам) — giyim (облекло), indirmek (понижавам) — indirim (намаление).

(-ı, -i, -u, -ü) За образуване на съществителни имена от глаголи yapmak (правя) — yapı (постройка),
sürmek (продължавам) — sürü (стадо),
yazmak (пиша) — yazı (нещо написано),
gezmek (разхождам се) — gezi (разходка),
saymak (броя) — sayı (число),
yarmak (разсичам) — yarı (половина),
batmak (залязвам) — batı (запад),
doğmak (изгрявам) — doğu (изток),
dolmak (пълня се) — dolu (пълен),
ауrılmак (разделям се) — ayrı (отделен, разделен).
(-gın, -gin, -gun, -gün) За образуване на прилагателни от глаголи възхищавам – възторжен – coşmak – coşkun
(-kın, -kin, -kun, -kün) çalışmak – çalışkan – работлив, трудолюбив
yormak- yorgun – уморен

bilmek – bilgin (учен), girmek – girgin (общителен), düşmek – düşkün (склонен към, увлечен)

(-gen, -ken, -gan, – kan) За образуване на прилагателни от глаголи calışmak – çalışkan (усърден, прилежен), unutmak – unutkan (разсеян, невнимателен)
( -ilı, – ıli, – ulu, – ülü) За образуване на прилагателни от глаголи saymak – sayılı – броен
dıkmek – dikili – побит, зашит, посят
kokumak – kokulu – миризлив
örtmek – örtülü – покрит
(-ıcı, -ici, -ucu, -ücü) За образуване на прилагателни от глаголи geçmek – geçici ağrı- болка, която минава
kanaat vermek – kanaat verici izahlar – убедителни обяснения
uyutmak – uyutucu ilaç – приспивателно лекарство
(-k, -ak, -ek, -ık, -ik, -uk, -ük) За образуване на прилагателни от глаголи parlamak – parlak – бляскав
korkmak – korkak – страхлив
kırmak – kırık – счупено
kesmek – kesik – отрязан
(-cıl, -cil) За образуване на прилагателни от съществителни или местоимения ev (дом) — evcil (домашен),
ben (аз) — bencil (егоистичен),
insan (човек) — insancıl (човечен, хуманен).
(-msi, -ımsı, -imsi, -umsu, -ümsü) За образуване на прилагателни от съществителни bahçe – bahçemsi yer – място наподобяващо градина
orman – ormanımsı ağaçlık – дървета наподобяващи гора
balkon – balkonumsu mahal – място наподобяващо балкон
(-lan, -len) За образуване на глаголи от съществителни или от прилагателни уаş (възраст) — yaşlanmak (остарявам),
ev (дом) — evlenmek (женя се),
саn (душа) — canlanmak (възраждам),
duygu (чувство) —duygulanmak (разчувствам се),
ses (глас) — seslenmek (откликвам),
dalga (вълна) — dalgalanmak (развявам се),
ayak (крак) — ayaklanmak (ставам на крака),yürek (сърце) — yüreklenmek (въодушевявам се),
kat (етаж) — katlanmak (включвам се),
hoş (приятен) — hoşlanmak (харесвам някого).
(-laş, -leş) За образуване на глаголи от съществителни или от прилагателни Olgun – зрял, olgunlaşmak – стана зрял или узря
Yeşil – зелен, yeşilleşmek – стана зелен или позеленя

bir (един) — birleşmek (обединявям),
уеr (място) — yerleşmek (разполагам),
genç (млад) — gençleşmek (подмладявам се),
güzel (красив) — güzelleşmek (разхубавявам се),
çirkin (грозен) — çirkinleşmek (погрознявам),
iyi (добър) — iyileşmek (подобрявам),
keskin (остър) — keskinleşmek (наострям),
Avrupalı (европеец) — avrupalılaşmak (европеизирам се).

(-l) За образуване на глаголи от  прилагателни düz (равен) — düzelmek (изравнявам, изправям),
ince (тънък) — incelmek (изтънявам);
(-arak, -erek) За образуване на деепричастие от глаголи – правейки ходя – ходейки – yürümek – yürüyerek
(-ınca, -ince, -unca, -ünce) За образуване на деепричастие от глагол – когато направя нещо Gelmek (идвам) – Gelince (когато дойда)
Gitmek (отивам) – Gidince (когато отида)
(-leyin) За образуване на наречие от съществителни akşam (вечер) — akşamleyin (вечерта),
sabah (утро) — sabahleyin (сутрин),
gece (нощ) — geceleyin (нощем).
(-ğı, -ği,-ğu,-ğü)  За образуване на причастия, в минало време Bulmak – Buldu – Bulduğu
Gelmek – Geldi – Geldiği
-(me)yeli/-(ma)yalı … oldu/oluyor За образуване на деепричастие от глагол – Вече (период време),… откакто… (не). Ben, sinemaya gitmeyeli 3 ay oldu/oluyor. – Вече 3 месеца откакто не съм ходил на кино
Наставката обозначава период от време, често се променя с отицателната частица Birbirimizi görmeyeli beş yıl oldu/oluyor. -Вече 5 години, откакто не сме се виждали
(ma, me), което изисква вмъкване на допълнителна съгласна”y” Onlar evleneli sadece/yalnızca 2 ay oldu/oluyor. – Вече два месеца минаха откакто те се ожениха
(-ip, -ıp,-up,-üp За образуване на деепричастие от глагол – последователност на действията Kalkıp, çıktı – стана и излезе
/-meyip, -mayıp, -mayup, -meyüp) Kalkmayıp, konuştu – като не стана (без да става), говореше
(-(h)ane) образува няколко съществителни, употребява се като ДОМ kütüphane – библиотека
hasta(ha)ne — болница
 -(sana)        -(sanıza) за изразяване на учтив призив за действие или искане и се превежда на български език като „Хайде!“ Baksana!  – Хайде виж! Погледни!
Girsenize! – Хайде влезте! Влизайте!
(-cık, -cik, -cuk, -cük) За образуване на умалителни съществителни имена, могат да се добавят и към съществителни и към прилагателни имена ufacık (мъничък)
(-çık, -çik, -çuk, -çük) kalbimcik (сърчице)
(-mez , -mez) inanılmaz (невероятен, фантастичен), değişmez (устойчив, стабилен)
(-sız, -siz, -suz, -süz) За показване на недостатък или липса на качество iş (работа) – işsiz (безработен)
çare (изход, решение) – çaresiz (безизходен)

СВЪЗВАЩИ СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ

В турския език не се допуска натрупване на два гласни звука един след друг. Изключение правят някой думи, с които не се образуват други думи или имат друг произход, например думата SAAT (от арабски). Когато към основната дума се добавят наставки или окончания, в новополучената дума непременно трябва да се редуват гласен със съгласен звук. Това правило е свързано с вокалната хармония на езика и в случай, че към дума завършваща на гласен трябва да се добави окончание започващо с гласен звук между тях задължителни се вмъква свързваща съгласна. Запомнете думата YAŞASIN, тя съдържа в себе си всички свързващи съгласни използвани в турския език – Y, Ş, S, N

Ş Използва се при словообразуващите наставки -ar, (-er). İki-ş-er, altı-ş-ar, yedi-ş-er
N Използва се, когато към местоименията се добавя наставка, за да няма два гласни звука един до друг, както и за свързване с падежната форма O-n-a, bu-n-u,
O-n-dan, bu-n-dan, şu-n-dan
Използва се към думи, които едновременно се добава притежателна наставка и падежно окончание Kitab-ı-n-ı, ev-i-n-den
 

 

Y

Използва се за формиране на определящ изфет

 

Използва се за свързване на гласни звукове

Kapı-n-ın kolu, sene-n-in sonu

yolda-Y-ım

S Използва се само пред притежателна наставка в 3 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. Araba-s-ı, kutu-s-u
Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув