Турският език, за разлика от повечето европейски езици, е аглутинативен език, което означава, че граматически наставки се присъединяват към една основа, като всяка една наставка има свое собствено значение, а всяка следваща добавена наставка би могла да променя значението на думата.
- Наставки за образуване на съществителни имена
- Наставки за образуване на прилагателни имена
- Наставки за образуване на глаголи
- Наставки за образуване на наречия
Наставката е граматична частица, която стои след корена на думата. В турския език ударението обикновено пада върху последната сричка на думата. Това правило се спазва и когато към думата се присъединяват наставки.
- fil (слон) + -ler = filler (слонове)
- ev (дом) + -den = evden (от дома)
Като изключение в турския език съществуват и наставки, които са неударени и при прикрепянето им към основната дума, ударението се измества върху сричката, предшестваща наставката:
- ben (аз) + -ce = bénce (според мен)
- yaptım (аз направих) + “ma” (отрицание) = yápmadım (не направих)
Наставките в турския език са словообразуващи (yapım ekleri), чрез които се образуват нови думи и които дават лексикално значение на думата и видоизменящи (çekim ekleri), които определят функцията на думата в изречението. От своя страна видоизменящите наставки са такива, които видоизменят съществителното име и такива, които видоизменят глагола.
|
Наставки |
||
|
Видоизменящи наставки |
Словообразуващи наставки |
|
| Видоизменящи име |
Видоизменящи глагол |
|
Падежни наставки
Наставки за относителни местоимения Наставки за подобност (-ca, -ce) Наставки за свързване (-la/-le) |
Наставки за глаголни времена
Наставки за отрицание |
Наставки за образуване на съществително име
Наставки за образуване на прилагателно име Наставки за образуване на глагол Наставки за образуване на причастие
|
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
