Наставки и свързващи съгласни

СЛОВООБРАЗУВАЩИ НАСТАВКИ –  добавят се към съществителни, прилагателни, понякога към глаголи и служат за образуване на нови думи. Обикновено словообразуващите наставки са под ударение!!!

В турския език няма предлози и представки. Всички нови думи, форми и времена се образуват с помощта на наставки и окончания, които се добавят към основната дума. Това означава, че реално с една дума може да се разкаже за този, който върши действието, за това кога и къде го върши и как говорещия се отнася към това действие. Например:

  • göz – очи
  • gözlük – очила
  • gözlükcü – човек, който се занимава с очила
  • gözlükcülük – бизнесът с очила
  • gözlükcülükte – в бизнеса с очила
  • gözlükcülükteyim – аз съм в бизнеса с очила

Словообразуващи наставки за образуване на съществителни имена (практическо приложение и примери)

Словообразуващи наставки за образуване на прилагателни имена (практическо приложение и примери)

Словообразуващи наставки за образуване на глаголи (практическо приложение и примери)

В турския език ударението обикновено пада върху последната сричка на думата. Това правило се спазва и когато към думата се добавят наставки. Например:

  • fil (слон) + -ler = filler (слонове)
  • ev (дом) + -den = evden (от дома)

Като изключение в турския език съществуват и наставки и окончания, които са неударени и при прикрепянето им към думата, ударението се измества върху сричката, предшестваща наставката:
ben (аз) + -ce = bence (според мен)
yaptım (аз направих) + МА = yapmadım (не направих)

Разгледайте как се образуват прости изречения и сложни изречения в турския език.

Разгледайте и образуването на най-дългата дума в турския език, съставена от 22 наставки и 70 букви в Блога на Uchaturski.com, която макар и изкуствено създадена ще ви помогне ясно да видите как функционира системата от наставки в турския език.

Наставка Употреба Пример
(-lık, -lik, -luk, -lük) За образуване на събирателни съществителни имена красив – красота – güzel- güzellik
За образуване и съсредоточаване  на място, за събиране на опредлени предмети книга – библиотечка – kitap – kitaplık
За обобщаване на професии бръснар – бръснарство – berber – berberlik
За образуване на един предмет от друг очи – очила – göz  – gözlük
За образуване на дрехи от името на този, който ги носи булка – булченска рокля – gelin- gelinlik
(ki) Това, което е, наставката не се променя, с изключение на dünkü, günkü. Добавя се към думи за времеви пространства, притежателни местоимения, при вече споменати предмети, когато нещо е на някакво място добавяме и местен падеж önceki, şimdiki – Това, което беше преди, това което е сега
benimki, seninki – Това, което е мое; това, което е твое
bahçedeki, Karadenizdeki – Това, което е в градината, това което е в Черно море
(-cı, -ci,-cu,-cü) За определяне работата на даден човек война – войн – savaş – savaşcı
(-çı, -çi,-çu,-çü) За образуване на професии банка – банкер – banka – bankacı
(-man, -men) За образуване на професии eğitman (инструктор), öğretmen (учител)
(-li, -lı, -lu, -lü) За образуване на националност или показване от кой град е човек турция – турчин- turkiye – turkiyeli
(-ca, -ce) За образуване на езици Turkçe (турски език)
(-ça, -çe) Italyanca (италянски език)
За придобиване на значение на “близо до”, “почти”, “приблизително”

Добавят се към наречия без да променят значението им

Добавят се към числата 10, 100, 1 000, 1 000 000, като преди наставката се слага множествено число и показват неща, които не могат да се изброят

Добавят се към показателни местоимения и показват многобройност

 

Добавят се към лични местоимения в разговорната реч, за да покажат становище, използват се само в първо и второ лице, единствено и множествено число

güzel – güzelce              красив – почти,близо до красив

sessiz – sessizce – тих – тихичък; gizli – gizlice – скрит – скрито-покрито

onlarca – десетки; yüzlerce – стотици; binlerce – хиляди; milyonlarca – милиони

bunca, şunca, onca – толкова много. Bunca emek boşa gitti – толкова много усилия отидоха напразно

ben – bence – според мен; sen – sence – според теб;  biz – bizce – според нас; siz – sizce – според вас

(-daş, -taş, -deş, -teş) Има значение на българските представки «с-», «един-» , с нещо еднакво sınıftaş —  еднокласни, ксъученик
yaştaş — връстник (с еднаква възраст)
yoldaş (или yol arkadaşı)—спътник
vatandaş (съотечественик)
meslektaş (колега)
(-ar, -er) Променя формата на числителни бройни, като се вмъква свързочна съгласна “Ş” два – по два – iki – ikişer
За образуване на прилагателни имена от съществителни имена роза – усмихнат – gül – güler
(-dır, -dir, -dur, -dür, -tır, -tir, -tur, -tür) Променя глагола от непреходен (към който не може да се добави пряко допълнение, напр. “тичам”) в преходен (към който може да се добави пряко допълнение, което отговаря на въпроса какво? кого?, напр. чета – какво чета? – книга) dolmak (пълня) — doldurmak (попълвам),
ölmek (умирам) — öldürmek (убивам);
(-t) Променя глагола от непреходен (към който не може да се добави пряко допълнение, напр. “тичам”) в преходен (към който може да се добави пряко допълнение, което отговаря на въпроса какво? кого?, напр. чета – какво чета? – книга) düzelmek (изравнявам) — düzeltmek (поправям, изправям),
incelmek (изтънявам) — inceltmek (правя тънък);
(-ış, -iş, -uş, -üş) За образуване на съществителни имена от глаголи излизам – изход – çıkmak – çıkış
(-yış, -yiş, -yuş, -yüş) поглеждам – поглед – bakmak – bakış
(-ma, -me) За образуване на съществителни имена от глаголи идвам – идване – gelmek – gelme
ставам – ставане – kalkmak – kalkma
(-аmaç/-еmeç) За образуване на съществителни имена от глаголи dönemeç (завъртане, оборот)
(-gi, -ki ) За образуване на съществителни имена от глаголи bilmek – bilgi (знание), duymak – duygu (чувство)
(-n, -ın, -in, -un, -ün) За образуване на съществителни имена от глаголи basın (преса), oyun (игра), sorun (проблем)
(-m, -ım, -im, -um, -üm) За образуване на съществителни имена от глаголи karışım (смес), tanım (описание)

bilim (наука), ölüm (смърт)

kesmek (режа) — kesim (разрез),
biçmek (оформям) — biçim (форма),

anlamak (разбирам) — anlam (смисъл),
durmak (стоя) — durum (положение),
vermek (давам) — verim (производителност),
yaşamak (живея) — уаşаm (живот),
oturmak (седя) — oturum (заседание),
üretmek (произвеждам) — üretim (производство),
tuketmek (потребявам) — tuketim (потребление),
yonetmek (ръководя) — yonetim (ръководство),
ölmek (умирам) — ölüm (смърт),
seçmek (избирам) — seçim (избор),
tutmak (държа) — tutum (позиция),
doğmak (раждам се) — doğum (рождение),
geçmek (преминавам) — geçim (съществуване),
giymek (обличам) — giyim (облекло), indirmek (понижавам) — indirim (намаление).

(-ı, -i, -u, -ü) За образуване на съществителни имена от глаголи yapmak (правя) — yapı (постройка),
sürmek (продължавам) — sürü (стадо),
yazmak (пиша) — yazı (нещо написано),
gezmek (разхождам се) — gezi (разходка),
saymak (броя) — sayı (число),
yarmak (разсичам) — yarı (половина),
batmak (залязвам) — batı (запад),
doğmak (изгрявам) — doğu (изток),
dolmak (пълня се) — dolu (пълен),
ауrılmак (разделям се) — ayrı (отделен, разделен).
(-gın, -gin, -gun, -gün) За образуване на прилагателни от глаголи възхищавам – възторжен – coşmak – coşkun
(-kın, -kin, -kun, -kün) çalışmak – çalışkan – работлив, трудолюбив
yormak- yorgun – уморен

bilmek – bilgin (учен), girmek – girgin (общителен), düşmek – düşkün (склонен към, увлечен)

(-gen, -ken, -gan, – kan) За образуване на прилагателни от глаголи calışmak – çalışkan (усърден, прилежен), unutmak – unutkan (разсеян, невнимателен)
( -ilı, – ıli, – ulu, – ülü) За образуване на прилагателни от глаголи saymak – sayılı – броен
dıkmek – dikili – побит, зашит, посят
kokumak – kokulu – миризлив
örtmek – örtülü – покрит
(-ıcı, -ici, -ucu, -ücü) За образуване на прилагателни от глаголи geçmek – geçici ağrı- болка, която минава
kanaat vermek – kanaat verici izahlar – убедителни обяснения
uyutmak – uyutucu ilaç – приспивателно лекарство
(-k, -ak, -ek, -ık, -ik, -uk, -ük) За образуване на прилагателни от глаголи parlamak – parlak – бляскав
korkmak – korkak – страхлив
kırmak – kırık – счупено
kesmek – kesik – отрязан
(-cıl, -cil) За образуване на прилагателни от съществителни или местоимения ev (дом) — evcil (домашен),
ben (аз) — bencil (егоистичен),
insan (човек) — insancıl (човечен, хуманен).
(-msi, -ımsı, -imsi, -umsu, -ümsü) За образуване на прилагателни от съществителни bahçe – bahçemsi yer – място наподобяващо градина
orman – ormanımsı ağaçlık – дървета наподобяващи гора
balkon – balkonumsu mahal – място наподобяващо балкон
(-lan, -len) За образуване на глаголи от съществителни или от прилагателни уаş (възраст) — yaşlanmak (остарявам),
ev (дом) — evlenmek (женя се),
саn (душа) — canlanmak (възраждам),
duygu (чувство) —duygulanmak (разчувствам се),
ses (глас) — seslenmek (откликвам),
dalga (вълна) — dalgalanmak (развявам се),
ayak (крак) — ayaklanmak (ставам на крака),yürek (сърце) — yüreklenmek (въодушевявам се),
kat (етаж) — katlanmak (включвам се),
hoş (приятен) — hoşlanmak (харесвам някого).
(-laş, -leş) За образуване на глаголи от съществителни или от прилагателни Olgun – зрял, olgunlaşmak – стана зрял или узря
Yeşil – зелен, yeşilleşmek – стана зелен или позеленя

bir (един) — birleşmek (обединявям),
уеr (място) — yerleşmek (разполагам),
genç (млад) — gençleşmek (подмладявам се),
güzel (красив) — güzelleşmek (разхубавявам се),
çirkin (грозен) — çirkinleşmek (погрознявам),
iyi (добър) — iyileşmek (подобрявам),
keskin (остър) — keskinleşmek (наострям),
Avrupalı (европеец) — avrupalılaşmak (европеизирам се).

(-l) За образуване на глаголи от  прилагателни düz (равен) — düzelmek (изравнявам, изправям),
ince (тънък) — incelmek (изтънявам);
(-arak, -erek) За образуване на деепричастие от глаголи – правейки ходя – ходейки – yürümek – yürüyerek
(-ınca, -ince, -unca, -ünce) За образуване на деепричастие от глагол – когато направя нещо Gelmek (идвам) – Gelince (когато дойда)
Gitmek (отивам) – Gidince (когато отида)
(-leyin) За образуване на наречие от съществителни akşam (вечер) — akşamleyin (вечерта),
sabah (утро) — sabahleyin (сутрин),
gece (нощ) — geceleyin (нощем).
(-ğı, -ği,-ğu,-ğü)  За образуване на причастия, в минало време Bulmak – Buldu – Bulduğu
Gelmek – Geldi – Geldiği
-(me)yeli/-(ma)yalı … oldu/oluyor За образуване на деепричастие от глагол – Вече (период време),… откакто… (не). Ben, sinemaya gitmeyeli 3 ay oldu/oluyor. – Вече 3 месеца откакто не съм ходил на кино
Наставката обозначава период от време, често се променя с отицателната частица Birbirimizi görmeyeli beş yıl oldu/oluyor. -Вече 5 години, откакто не сме се виждали
(ma, me), което изисква вмъкване на допълнителна съгласна”y” Onlar evleneli sadece/yalnızca 2 ay oldu/oluyor. – Вече два месеца минаха откакто те се ожениха
(-ip, -ıp,-up,-üp За образуване на деепричастие от глагол – последователност на действията Kalkıp, çıktı – стана и излезе
/-meyip, -mayıp, -mayup, -meyüp) Kalkmayıp, konuştu – като не стана (без да става), говореше
(-(h)ane) образува няколко съществителни, употребява се като ДОМ kütüphane – библиотека
hasta(ha)ne — болница
 -(sana)        -(sanıza) за изразяване на учтив призив за действие или искане и се превежда на български език като „Хайде!“ Baksana!  – Хайде виж! Погледни!
Girsenize! – Хайде влезте! Влизайте!
(-cık, -cik, -cuk, -cük) За образуване на умалителни съществителни имена, могат да се добавят и към съществителни и към прилагателни имена ufacık (мъничък)
(-çık, -çik, -çuk, -çük) kalbimcik (сърчице)
(-mez , -mez) inanılmaz (невероятен, фантастичен), değişmez (устойчив, стабилен)
(-sız, -siz, -suz, -süz) За показване на недостатък или липса на качество iş (работа) – işsiz (безработен)
çare (изход, решение) – çaresiz (безизходен)

СВЪЗВАЩИ СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ

В турския език не се допуска натрупване на два гласни звука един след друг. Изключение правят някой думи, с които не се образуват други думи или имат друг произход, например думата SAAT (от арабски). Когато към основната дума се добавят наставки или окончания, в новополучената дума непременно трябва да се редуват гласен със съгласен звук. Това правило е свързано с вокалната хармония на езика и в случай, че към дума завършваща на гласен трябва да се добави окончание започващо с гласен звук между тях задължителни се вмъква свързваща съгласна. Запомнете думата YAŞASIN, тя съдържа в себе си всички свързващи съгласни използвани в турския език – Y, Ş, S, N

Ş Използва се при словообразуващите наставки -ar, (-er). İki-ş-er, altı-ş-ar, yedi-ş-er
N Използва се, когато към местоименията се добавя наставка, за да няма два гласни звука един до друг, както и за свързване с падежната форма O-n-a, bu-n-u,

Ali’nin Ali’nin çantasının rengi kırmızıdır.

Onun Hasan’ın kalemini ver.

O-n-dan, bu-n-dan, şu-n-dan

Bunu alıyorum. Onunkini getirdim.

Şunu gördün mü? Bizimkini götür.

Използва се към думи, които едновременно се добава притежателна наставка и падежно окончание Kitab-ı-n-ı, ev-i-n-den
 

 

Y

Използва се за формиране на определящ изфет

 

Използва се за свързване на гласни звукове

Kapı-n-ın kolu, sene-n-in sonu

 

yolda-Y-ım

Ayşe’yi bekliyoruz Ayşe’ye sorabilirsin.

Ali’yi maçta gördüm. O gezmeye gitti.

Kediyi okşayabilir miyim? Ona bakmaya geldik.

S Използва се само пред притежателна наставка в 3 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. Araba-s-ı, kutu-s-u

Onun arabası

Bir el çantası almak istiyorum.

Onun kedisi

Onların bir Ankara kedisi var.

Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув