Турският език, за разлика от повечето европейски езици, е аглутинативен език, което означава, че граматически наставки се присъединяват към една основа, като всяка една наставка има свое собствено значение, а всяка следваща добавена наставка би могла да променя значението на думата.
Наставката е граматична частица, която стои след корена на думата. В турския език ударението обикновено пада върху последната сричка на думата. Това правило се спазва и когато към думата се присъединяват наставки.
- fil (слон) + -ler = filler (слонове)
- ev (дом) + -den = evden (от дома)
Като изключение в турския език съществуват и наставки, които са неударени и при прикрепянето им към основната дума, ударението се измества върху сричката, предшестваща наставката:
- ben (аз) + -ce = bénce (според мен)
- yaptım (аз направих) + “ma” (отрицание) = yápmadım (не направих)
Наставките в турския език са словообразуващи (yapım ekleri), чрез които се образуват нови думи и които дават лексикално значение на думата и видоизменящи (çekim ekleri), които определят функцията на думата в изречението. От своя страна видоизменящите наставки са такива, които видоизменят съществителното име и такива, които видоизменят глагола.
|
Наставки |
||
|
Видоизменящи наставки |
Словообразуващи наставки |
|
| Видоизменящи име |
Видоизменящи глагол |
|
Падежни наставки
Наставки за относителни местоимения Наставки за подобност (-ca, -ce) Наставки за свързване (-la/-le) |
Наставки за глаголни времена
Наставки за отрицание |
Наставки за образуване на съществително име
Наставки за образуване на прилагателно име Наставки за образуване на глагол Наставки за образуване на причастие
|
По правило в турския език наставките се пишат в слято с основата на думата преди тях. Единствено въпросителната наставка „mi“ винаги се изписва разделно.
- mi: Gelmedi mi? – не дойде ли?
Наставката означаваща допълнителния глагол-наставка „i-(mek)“ може да бъде изписана и слято и разделно. Когато е изписана слято, както обикновено се изписва, наставката „i” отпада и остава единствено наставката за глаголното време.
- i(mek): gelecek i-di = gelecekti
- Видоизменящи наставки (çekim ekleri)
Наставки, чрез употребата на които се дава функция, която думата да изпълнява в изречението се наричат видоизменящи наставки. Чрез тях думата придобива състояние, лице, число и време.
Kardeş kitap yer sor. – брат книга място питай.
Това е една поредица от думи, които нямат никакво свързано значение една с друга. Именно чрез видоизменящите наставки тази поредица от думи, се превръща в смислено изречение.
- Kardeş-in-e kitab-ın yeri-(n)-i sor.“ – Попитай брат си за мястото на книгата (къде се намира книгата).
- Kardeş-im-den kitap-lar-ın yeri-(n)-i soracağım. – Ще попитам брат ми къде са книгите.
- Kardeş-in kitab-ı-(n)-ın yeri-(n)-i sordu. – Брат ти попита за мястото на книгата.
Видоизменящите наставки не променят значението на думата, към която са присъединени, те не образуват нови думи, а единствено променят функцията на думата в изречението.
- Видоизменящи наставки, които изменят съществително име (isim çekim ekleri):
Наставки за падежи – hâl (durum) ekleri – те установяват връзката на съществителното име с останалите части на изречението по отношение на място, посока и състояние
– наставки за дателен падеж – yaklaşma durumu eki (-a/-e) – свързват съществителното име с глагола, като показват посока, ориентация. – okul-a git – отиди на(към) училище, ev-e dön – върни се в (към) къщи.
– наставки за местен падеж – bulunma durumu eki (-da/-de; -ta/te) – свързват съществителното име с глагола, като показват местонахождението на предмет или лице – ev-de oturma – не стой в къщи, okul-da öğren – учи в училище.
– наставки за отделителен падеж – ayrılma durumu eki (-dan/den; -tan/ten) – свързват съществителното име с глагола, като показват отделянето на предмет или лице от друго лице или предмет – okul-dan çıktı – излезе от училище, ev-den ayrıldı – напусна дома, devlet-ten istedi – поиска от държавата
– наставки за винителен падеж – belirtme/yükleme durumu eki (-ı/-i/-u/-ü) – посочват съществителното име, което е засегнато от действието на глагола – ev-i gördüm – видях къщата, kapı-y-ı açtım – отворих вратата, okul-u boyadılar – боядисаха училището, gül-ü koparmayın – не късайте цветята. Тези наставки обозначават „членуване“.
В турския език има два вида наставка „-i“:
-i: наставка за притежание, която се използва в 3-то лице, единствено число: (onun) kalem-i – неговият химикал
-i: наставка за винителен падеж: kalem-i (kim aldı?) – химикалът
– наставки за родителен падеж – İlgi/tamlayan durumu eki (-ın,-in,-un,-ün) – свързва съществителни имена в словосъчетания – kitab-ın yaprağ-ı – страницата на книгата, gözlüğ-ün cam-ı – стъклото на очилата;
свързват съществителни имена и местоимения с глаголи – Birincilik ödülü Elif’in oldu. – Първата награда отиде при Елиф.
свързват съществителни имена и местоимения със следлози – Bunu senin için yaptım dedi. – Той каза: „Направих това за теб“;
В някой случаи наставките за родителен падеж могат да заменят наставките за отделителен падеж.
- öğrenciler-in bazılar-ı = öğrenciler-den bazılar-ı – някои от учениците
- onlar-ın biri = onlar-dan biri – един от тях
Наставки за притежание – iyelik ekleri (-ı/-i/-u/-ü) – употребяват се в края на съществителни имена, посочвайки техните собственици. Тези наставки заместват притежателните местоимения, когато същите не са споменати – masa-m, masa-n, masa-s-ı, masa-mız, masa-nız masa-ları, т.е. masa-m означава „моята маса“ без да е необходимо да се използва личното местоимение „benim”. Наставките за падежи се употребяват след наставките за притежание – Baba-m-a soracağım. – Ще питам баща ми.
- добавени към показателни местоимения наставките за притежание уточняват място – burası, ötesi, şurası – на това място, на онова място
- добавени към прилагателни имена наставките за притежание образуват наречия – doğrusu, böylesi, başkası – правилно, като този, някой друг
- добавени към съществителни имена или прилагателни имена наставките за притежание обозначават обич – Güzelim çiçekler kurumuş – моите хубави цветя са изсъхнали.
- използвани заедно с наставка за множествено число „-ler“ наставките за притежание обозначават обобщение – akşamları, sabahları, gündüzleri – вечерите, сутрините, през дните
Наставка за образуване на относителни местоимения – ilgi zamiri –ki – заемат мястото на съществително име, което вече е споменато – benim kalemim = benimki – моят, onun eli = onunki – неговият.
В турския език има три вида „ki“ – две наставки и един съюз:
- Наставка „-ki“ за образуване на относително местоимение – „-ki“ İlgi Zamiri. Това е единствения вид местоимение в турския език, което се образува чрез наставка. Думата към която е присъединена наставката „-ki“ заема ролята на съществително име. Не се променя по правилата на вокалната хармония или на хармонията на съгласните звукове – senin kalemin = seninki – твоят, Ali’nin eli = Ali’ninki – на Али, onun düşüncesi = onunki – неговите.
- Словообразуваща наставка „-ki“ – „-ki“ Yapım Eki – добавена към съществително име образува прилагателни имена обозначаващи време и място. Наставката „-ki“ се присъединява директно към съществителни имена обозначаващи време и към съществителни имена в местен падеж, за да обозначи място. Не се променя по правилата на вокалната хармония или на хармонията на съгласните звукове, но има някой думи изключения, при които наставката „-ki“ преминава в „-kü“ – yıl-ki – годишен, bugün-kü – днешен, dün-kü – вчерашен, yarın-ki – утрешен, aklım-da-ki – това, което е в мислите ми, masa-da-ki – това, което е на масата.
- Съюзът „ki“, който се пише разделно от думите преди и след него. Той е взаимстван от персийския език, поради което не се вписва в типичния за турския език метод на образуване на думи чрез присъединяване на наставки към думата и обикновено се пише разделно. Функцията му е да замества тире в изречението – Bir şey biliyor ki konuşuyor. – Знае нещо – говори.
Наставки за множествено число – çokluk eki (-lar/-ler) – образуват множественото число на думите, без да правят връзка между самите думи в изречението – dağlar – планини, fikirler – идеи.
- Употребяват се на мястото на наставката „-gil“, за да покаже множество – Yarın Ahmet’gilde gideceğiz. = Yarın Ahmetlere gideceğiz. – Утре ще отидем при Ахмедови, Тeyzemlere gideceğiz. – Ще отидем у лелини. Dün geceki depremde Muratgilin evi de zarar görmüş. – При снощното земетресение е пострадала и къщата на Муратови.
- Добавят смисъл на преувеличение – Çalışmak için Almanya’lara gitti. – Отиде чак до Германия, за да работи.
- Добавят смисъл на „нещо, което се повтаря постоянно“ – Akşamları erken yemek yeriz. – Вечерите ядем рано – (всяка вечер)
Въпросителна наставка – soru eki (mi) – добавя се към съществителни имена или местоимения, за да зададе въпрос. – Sen misin? – Ти ли си? Винаги се пише разделно от думата преди и след нея и се променя по правилата на вокалната хармония.
- Употребява се в някой случаи и за усилване на значението – Güzel mi güzel bir yer burası. – Колко хубаво място е тук.
Наставки за спрежение, наставка – глагол i(mek) (-idi, -imiş, -dir) – В турския език i(mek) е допълнителен глагол – наставка, който присъединен към съществително име го превръща в сказуемо. Коренът на глагола i(mek) – „i“ се използва като наставка и обикновено се изписва слято със съществителното име. Има четири варианта на употреба на глагола – наставка i(mek):
– Сегашно-бъдеше (широко) време – Geniş zaman – Съществителните имена и местоименията се превръщат в глагол, който показва, че ситуацията или състоянието се отнася към настоящия момент. След глагола-наставка се присъединяват наставки за сегашно време и лични окончания (I тип), а в 3-то лице единствено и 3-то лице множествено число към името може да бъде присъединена наставка -dir – insanım, insansın, insan(dır), insanız, insansınız, insan(dır)lar. Употребата му добавя сигурност или вероятност към изречението.
- Ben bir küçük kelebeğ-
- Üstümüze doğan bir güneş-sin sen.
–Минало свършено (определено) време – Belirli (görülen) geçmiş zaman – Съществителните имена и местоименията се превръщат в глагол, който показва, че ситуацията или състоянието се отнася към минал момент, на който сме били свидетели. След глагола-наставка i(mek) се присъединяват наставки за минало свършено време – idi към името и лични окончания (II тип) – „i-dim, i-din, i-di, i-dik, i-diniz, i-di-ler“
- Bir güzelin hayranıydım. = hayranı i-di-m
- Dün daha heyecanlıydın. = heyecanlı i-di-n
– Минало неопределено време – Belirsiz (duyalan) geçmiş zaman – Съществителните имена и местоименията се превръщат в глагол в минало неопределено време, който показва, че ситуацията или състоянието се отнася към минал момент, за който сме чули от друг. След глагола-наставка i(mek) се присъединяват наставки за минало неопределено време -miş и лични окончания (I тип) – „i-mişim, i-mişsin, i-miş, i-mişiz, i-mişsiniz, i-mişler“
- Meğer sen ne çalışkan-mış-sın. = çalışkan i-miş-sin
- Adam yirmi yıldır evine hasret-miş. = hasret i-miş
-Условно наклонение – Şart kipi – образува подчинени изречения със съществителните имена, към които е добавен глагола-наставка i(mek), като показва условието, при което ще се осъществи действието в главното изречение, т.е. името не се трансформира в глагол, а само се добавя условно значение към изречението. След глагола-наставка i(mek) се присъединява наставка –ise към името и лични окончания II тип. – „isem, isen, ise, isek, iseniz, iseler“
- Elbise ucuzsa hemen alalım. = ucuz ise
Наставката – глагол i(mek) – „i“ се присъединява към съществителни имена и местоимения, за да ги превърне в сказуемо, и е различна от наставките за глаголните времена!
- Ben iyi bir okur-u-um = okurum – Аз съм добър читател. Наставка – глагол i(mek) – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в Сегашно-бъдеше (широко) време – Geniş zaman
- Hep iyi kitaplar oku-r-um. – Винаги чета хубави книги. – наставка за Сегашно-бъдеше (широко) време – Geniş zaman
- Benim oku-r-um anlayışlıdır. – Моето четене е разбираемо. – Наставка за притежание.
- Örenci-i-di = Öğrenciydi – Той беше ученик – Наставка – глагол i(mek) – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в Минало свършено (определено) време – di’li geçmiş zaman
- Uyuyordu – Той спеше. – наставка за Минало свършено (определено) време – di’li geçmiş zaman
- Örenci-i-miş = Öğrenciymiş – Той е бил ученик. – глагол i(mek) – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в Минало несвършено (неопределено) време – miş’li geçmiş zaman
- Uyuyormuş – Той е спал. – наставка за Минало несвършено (неопределено) време – miş’li geçmiş zaman
- Örenci-i-se = Öğrenciyse – Ако той е ученик… – глагол i(mek) – „i“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, в Условно наклонение – Şart kipi
- Uyuyorsa – Ако спи… – наставка за Условно наклонение – Şart kipi
Отрицателната форма на наставката – глагол i(mek) – „i“се образува чрез добавяне на думата „değil“ преди наставката-глагол i(mek):
- birinci değilim
- birinci değildim
- birinci değilmişim
- birinci değilsem
Наставка за подобност и равенство – eşitlik eki (-ca, -ce) – дава на съществителното име и местоимението значение на подобност, на заедност, изразява становище или отношение. Тази наставка в някой случаи придава и значение на преувеличение, на многобройност, уточнява състояние, ограничава – ben-ce – според мен, okul-ca – като в училище, sert-çe – твърд, yüzler-ce – стотици, sınıfça – целият клас, gizli-ce – тайно
Наставка за свързване на обекти – vasıta eki (-la/-le) – обозначава средството, с което се извършва действието и означава „с, със“ или замества съюза „и“ в изречението. Когато се присъединява към думи завършващи на гласен звук преди наставката се вмъква свързващ съгласен звук „y“.
- Видоизменящи наставки, които изменят глагола (fiil çekim ekleri):
Наставки за глаголни времена – Zaman ve Şekil Ekleri
Наставки на простите глаголни времена – Haber Kip Ekleri
– Наставки за минало определено (свършено време): -dı, -di, -du, -dü, -tı, -ti, -tu, -tü – Dün buraya geldim. – Вчера дойдох тук.
– Наставки за минало неопределено време: -mış, -miş, -muş, -müş – Оkula gitmiş. – Отишъл е на училище.
– Наставки за сегашно време: -yor: Buraya geliyorlar. – Идват насам.
– Наставки за бъдеще време: -acak, -ecek – Haftaya Antalya’ya gidecek. – Другата седмица ще ходи в Анталия.
– Наставки за сегашно-бъдеще (широко) време: -r – Çilek yemeyi çok seviyor. – Много обича да яде ягоди.
Наставки на наклонения на глаголи – Dilek Kip Ekleri
– Наставки за желателно – условно наклонение на глагола: -sa, -se – Sana giderse buraya gelemez. – Ако дойде при теб, не може да дойде тук.
– Наставки за повелително – желателно наклонение на глагола: -(y)-im, -lim – Şuraya gidelim. – Да отидем натам.
– Наставки за наложително наклонение на глагола: -mali, -meli – Ona bu şekilde davranmamalısın. – Не трябва да се държиш с него по този начин.
– Наставки за повелително наклонение на глагола: – Buraya gel. – Ела тук.
Наставки – лични окончания – Şahıs Ekleri – показват кой върши действието или в какво състояние е – 1.л., ед.ч. – -m, -im, 2.л., ед.ч. – -n, -in, -sin, 3.л., ед.ч. – -, 1.л., мн.ч. – -k, -iz, -niz, 2.л., мн.ч. – -iniz, -siniz, 3.л., мн.ч. – -ler, -sinler’dir
Наставки за отрицание – Olumsuzluk Eki (-ma/-me) – образуват отрицателна форма на глагола и отрицателен въпрос – Odaya girme. – Не влизай в стаята.
Въпросителна наставка – soru eki (mi) – присъединява се към глаголи, за да зададе въпрос. – Gelecek miydin? – Щеше ли да дойдеш? Винаги се пише разделно от думата преди и след нея и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония.
Наставки за спрежение – Ek-fiil Ekleri: İ(mek) (-idi, -imiş, -se) – допълнителният глагол – наставка i(mek), се присъединява към глаголи, за образуване на глаголни времена, в които се осъществява действието. Biz de oraya gitmiştik. – И ние бяхме ходили там.
-
- Словообразуващи наставки (yapım ekleri) – В турския език с една дума може да абъде разказано за този, който върши действието, за това кога и къде го върши и как говорещия се отнася към това действие, като това става с помощта на словообразуващи наставки, които променят лексикалното значение на думата.
- göz – очи
- göz-lük – очила
- göz-lük-cü – човек, който се занимава с очила
- göz-lük-cü-lük – бизнесът с очила
- göz-lük-cü-lük-te – в бизнеса с очила
- göz-lük-cü-lük-te-(y)-im – аз съм в бизнеса с очила
- Наставки добавяни към съществително име за образуване на друго съществително име „– ci“, „-lik“, „-ci-lik“, „-cik“, „-ce.ğiz“, „-ce“
- Наставки добавяни към прилагателно име за образуване на съществително име – „-lik“
- Наставки добавяни към корен на глагол за образуване на съществително име – „-i“, „-im“, “-ik”, “-gi”, “-eç”, “-ey”, „-e.cek“, „-mek“, „-me“, „-ce“, „-in.ti“, „-iş“,”-r”, “-mış“
- Наставки добавяни към съществително име за образуване на прилагателно име „– cil“, „-li“, „-siz“, „-sel“,
- Наставки добавяни към корен на глагол за образуване на прилагателно име – „-i-ci“, „-ik“, „-kin“, „-ir“, „-en“, „-miş“, „-sel“, “mez”, “ecek”
- Наставки добавяни към съществително име за образуване на глагол – „-le:
- Наставки добавяни към прилагателно име за образуване на глагол – „-leş“, „-ir“:
Словобразуващи наставки, които се присъединяват към корен на глагол, за да се образува причастие
- Наставки за образуване на причастие, което уточнява подлога и не приема наставки за притежание – “-en/-an” , “ol-an”, “-ecek/-acak”, “-ecek/-acak olan”, “-mış” , “–mış olan”, „-makta/-mekte olan”
- Наставки за образуване на причастие, което уточнява допълнението и приема наставки за притежание – “-dik” /“-diği”, “-eceği/acağı, “-ecek/-acak olduğu”, “-miş olduğu”, “-miş olacağı”, „-makta/-mekte olduğu”
- Наставки за образуване на Лексикално причастие, не приема наставки за притежание – “-en/-an”, „-r, -er/-ar“, „–mez/maz“, “-ecek/-acak”, “-mış” , “-dik”, „-asi /-esi“
