Причастия (Ortaçları)

Причастието е нелична форма, произлизаща от глагол, която означава признак или резултат от действие. Причастието може да се използва като прилагателно име, защото описва същността на някакъв предмет или лице, или да има смисъл на глагол в подчинените изречения, които образува. Причастието няма лице, но се мени по род и число, а някои причастия притежават и глаголно време – gelen kadın – идваща жена, görülesi yer – видяно място, görünmez adam – невидим човек, tanıdık yüz – познато лице, sevilecek insan – обичан човек, kurumuş ekmek – изсъхнал хляб. В турския език има три групи причастия:

1.Причастия, които уточняват подлога (Öznesini niteleyen ortaç)

• Причастие „-an/-en“ („-an/-en“ ortaç)
• Причастие „-acak/-ecek” (-acak/-ecek ortaç)
• Причастие „-mış/-miş/-muş/-müş” (-mış/-miş/-muş/-müş ortaç)
• Причастие „-makta/mekte” (-makta/mekte ortaç)

2.Причастия, които уточняват допълнението (Tümlecini niteleyen ortaç)

• Причастие „-dık(-dik/-duk/-dük/-tık/-tik/-tuk/-tük)”(„-dık” ortaç)
• Причастие „-acağı/-eceği” („-acağı/-eceği ortaç)
• Причастие „-acak/-ecek olduğu” (-acak/-ecek olduğu ortaç)
• Причастие „-mış/-miş/-muş/-müş olduğu” (-mış/-miş/-muş/-müş olduğu ortaç)
• Причастие „-makta/mekte olduğu” (-makta/mekte olduğu ortaç)

3.Лексикални причастия (Sözlüksel ortaç/Sifat fiiller) 

Причастия в сегашно широко време (Geniş zaman ortacı)

• –en (-an) и отрицателна наставка –me (-ma) – giden kadın – отиващата си жена, gülmeyen adam – несмеещият се човек
• -r, -er ( -ar) и отрицателна наставка  –mez (maz) – gül-er yüz – усмихнато лице, bulun-maz yapıt – неоткриваeмо другаде произведение
• -mеkta (-mаkta) и отрицателна форма –me (-ma) – gelişmekte olan ülke – развиваща се страна