Пряка в непряка реч

В турския език можем да преобразуваме пряка в непряка реч по следните начини:

1.Директно преобразуване на речта с помощта на глагола „demek“ (каза) и употреба на дателен падеж – някой каза НА някого

Глаголът „demek” се използва за препредаване или цитиране на чужди думи. Обикновено се поставя веднага СЛЕД цитираните думи и може да бъде във всяко едно глаголно време. Цитираните думи също могат да бъдат във всякакво глаголно време, т.к. те се преповтарят така, както първоначално са изказани.

-Anne: “Buraya gel!”

Anne çocuğuna “Buraya gel” dedi. – Майката каза НА детето “Ела тук!”

Ben ona “Yarın Ankara’da olacağım”, dedim. Аз му казах (на него) „Утре ще бъда в Анкара“.

Sen bana “Bugün borcumu öderim”, diyordun. Ти ми каза (на мен) „Днес ще платя задължението си“.

O bize hep “Biraz önce sizi anmıştım”, der. Той винаги ни казва (на нас) „Преди малко ви споменах“.

Biz kendi kendimize “Bir daha asla uçağa binmeyeceğiz”, demiştik. Ние си казахме (на себе си) „Повече никога няма да се качим на самолет“.

Siz onlara “O kitabı mutlaka okumalıydınız”, dememiş miydiniz? Вие казали ли сте им (на тях) „Задължително трябва да прочетете тази книга?“

Onlar bize “Biz sözünde durmayacak insanlar değiliz”, diyemezler. Те не ни казаха (на нас) „ Не сме хора, които не спазват обещанията си.

  1. Директно преобразуване на речта с помощта на глагола „demek“ (каза) и ki” – някой каза, че…

Когато глаголът „demek” се използва заедно с „ki”  се поставя веднага ПРЕДИ цитираните думи при преобразуване на пряка в непряка реч. Тук „ki” се използва, в смисъл на „че“

Ben sana dedim ki, “Bu işin peşini bırakmayacağım”. Казах ти, че няма да оставя нещата така.

Sen bana diyorsun ki, “Bu ilişki böyle gitmez”. Казваш ми, че тази връзка така не може да продължава.

O gelip bize diyecek ki, “Ben aslında çok hastayım”. Той като дойде ще ни каже, че всъщност е много болен.

Biz deriz ki, “Ahmet bu görevi başarıyla yapabilir”. Ние казваме, че Ахмет с успешно може да се справи с това задължение.

Siz dediniz ki, “Biz evin inşaatını ay başında bitireceğiz”. Вие казахте, че ще приключите строителството на къщата до началото на месеца.

Onlar diyor ki, “Bir şeye ihtiyacınız olursa, bize güvenebilirsiniz”. Те казват, че ако имаме нужда от нещо, може да разчитаме на тях.

  1. Директно преобразуване на речта с помощта на причастието “diye”.

“Diye” е причастие, което е образувано от глагола „demek“ и обикновено се използва, за да свърже две изречения, така че да бъде предадена чужда реч. Най – общо казано то замества кавичките, пише се след препредаваните думи, чете се, но не се превежда. Обикновено има логически смисъл на “произнася” или “каза”.

“Evet“ diye cevap verdi – Отговори “Да”.

„Eczane nerede“ diye sordu – Попита “Къде е аптеката”.

(Ben) “sizinle konuşmak istemiyorum,” diye söze başladım. – Започнах с думите „Не искам да разховарям с вас“.

(Sen) “herkes ayağa kalksın,” diye uyardın. Ти препоръча „Всички да станат на крака“.

(O) “bu görev bizim için çok önemli,” diye ilave etti. Той добави „Този стаж е много важен за нас“.

(Biz) “ nerede kalacaksınız?,” diye sorduk. Попитахме „Къде ще останем?“.

(Siz) “yaptıklarınızı hiçbir zaman unutmayacağız,” diye anlattınız. Вие обяснихте „Няма да заправите никога това, което направихте“.

(Onlar) “kapıyı açık bırakmayın,” diye rica ettiler. Те помолиха „Не оставяйте вратата отворена“.

“Çocukların sınavı nasıl geçti?,” diye merak ediyorum. Чудя се „Как мина изпитът на децата?“.

Babam “Bulaşıkları yıkamadan evden çıkmayın,” diye bize tembih etti. Баща ми ни редупреди „Не излизайте от в къщи без да измиете съдовете“.

Hatice, “Artık sigaradan zevk alamıyorum,” diye sızlandı. Хатидже мърмореше „Вече цигарите не ми доставят удоволствие“.

“Beni rahatsız etmeyin,“ diye kaç defa sizi ikâz etmem gerekiyor? Колко пъти е необходимо да ви предупреждавам „Не ме безпокойте“ ?

В някой случаи причастието „dıye” се превежда като „защото“ или „за да“.

Sen onunla konuşacaksın diye bekledik. Ние чакахме, защото ти щеше да говориш с него.

Anem ve babam, ben üzüleceğim diye çok korkmuşlar. Мам и татко се притесняваха защото ще се натъжа.

Kısa pantolon giydi diye siz Kübra’ya güldünüz mü? Присмяхте ли се на Кюбра, защото е облякла къс панталон?

Ben, ağlamasın diye çocuğa bir elma verdim. Аз дадох ябълки на децата, за да не плачат.

Bebek büyüyebilsin diye her gün süt verdiler. Всеки ден дават мляко на бебето, за да може да порасне.

Sen hastalanmayasın diye saçlarını kurutuyorlar. Изсушават ти косата, за да не се разболееш.

  1. Директно преобразуване на речта с помощта на отглаголни съществителни имена в бъдеще и минало време, в зависимост от глаголното време на препредаваната реч (корен на глагола + “ma/me” + -ecek, (-acak) / –dik (-dık, -dük, -duk) + окончание за притежателно местоимение в родителен падеж + окончание за винителен падеж)

Притежателното местоимение след съществителното име в главното изречение обикновено се пропуска, ако в главното и в подчиненото изречение става дума за едно и също лице или предмет: Sen (senin) bizi ziyaret edeceğini bildirmedin.

Ако съществителното име в подчиненото изречение е различно, за предпочитане е притежателното местоимение да бъде използвано: Sen, benim denize gittiğimi, biliyordun.

  1. С отглаголни съществителни имена в бъдеще време – ecek, acak

Ben (benim) yarın okula gid –eceğ – im – i söyledim. – Казах, че утре ще отида на училище. (отиването ми на училище)

Sen sabah sekizde (senin) işe gel – eceğ – in – i söylemiştin. – Беше казал, че ще дойдеш на работа сутринта в осем часа. (твоето идване)

O her Pazar günü (onun) evde ol – acağ – ın – ı söyler. – Казва, че всяка неделя ще си бъде в къщи. (неговото бъдене в къщи)

Biz (bizim) bir Türk filmi seyred – eceğ – imiz – i söylüyorduk. – Ние казвахме, че ще гледаме турски филм. (нашето гледане)

Siz (sizin) evde kal – acağ – ınız – ı söyleyeceksiniz. – Ще кажете, че ще останете в къщи. (вашето оставане

Onlar (onların) bu akşam şarkı söyle – yecekler – in – i söylediler. – Те казаха, че тази вечер ще пеят песни. (тяхното пеене)

  1. С отглаголни съществителни имена в минало време –  –dik (-dık, -dük, -duk)

Ben (benim) dün okula git – tiğ – im – i söyledim. – Казах, че вчера отидох на училище. (моето отиване)

Sen sabah sekizde işe gel – diğ – in – i söylemiştin. Беше казал, че идваш на работа сутрин в осем часа (твоето идване)

O her Pazar günü evde ol – duğ – un – u söyler. Казва, че всяка неделя си е бил в къщи. (неговото бъдене в къщи)

Biz bir Türk filmi seyret – tiğ – imiz – i söylüyorduk. Казахме, че сме гледали турски филм. (нашето гледане)

Siz evde kal – dığ – ınız – ı söyleyeceksiniz. Ще кажете, че сте останали в къщи. (вашето оставане)

Onlar bu akşam şarkı söyle – dikler – in – i söylediler. Казаха, че тази вечер пеели песни. (тяхното пеене)

Глаголът “söylemek” се използва вместо “demek” при преобразуване на пряка в непряка реч в турския език и образуване на подчинени изречения. По същия начин се използва и глаголът “sormak”

Ben ona sorarım. Sen benimle gelemez misin? = Ben ona, benimle gelip geleme–y–eceğ–in-i sorarım.

Sen bana sormadın. Ben Cem ile konuştum. = Sen bana, Cem ile konuşup konuşma–dığ–ım-ı sormadın.

O bize soruyor. Biz nereye gideceğiz? = O bize, nereye gid–ece–imiz-i soruyor.

Biz sana hiç sormayız. Sen ne yapacaksın? = Biz sana, ne yap–acağ–ın-ı hiç sormayız.

Siz onlara sordunuz mu? Onlar ne zaman gittiler? = Siz onlara, onların ne zaman git–tiğ–in-i sordunuz mu?

Onlar bize soramazlar mıydı? Biz ödemeyi nasıl yaptık? = Onlar bize, bizim ödemeyi nasıl yap–tığ–ımız-ı soramazlar mıydı?

При преразказване на нечия реч, с цел образуване на подчинени изречения най – често се използват следните глаголи, които обясняват действието на лицето, чиито думи препредаваме:

demek – каза (употребява се с дателен падеж – на кого каза?)

– Doktor: “Bu ilaç iç!İ

Doktor BANA ilaç içmemi dedi

söylemek – каза (употребява се с дателен падеж – на кого каза?)

– Doktor: “Bu ilaç iç!İ

Doktor BANA ilaç içmemi söyledi

sormak – попита (употребява се с дателен падеж – на кого попита?)

– Doktor: “Bu ilaç iç!İ

Doktor BANA ilaç içmemi sordu.

istemek – поиска (употребява се с отделителен падеж – от кого поиска?)

– Doktor: “Bu ilaç iç!İ

Doktor BENDEN ilaç içmemi istedi.

emretmek – заповяда (употребява се с дателен падеж – на кого заповяда?)

– Doktor: “Bu ilaç iç!İ

Doktor BANA ilaç içmemi emretti

rica etmek – помоли, поиска (употребява се с отделителен падеж – от кого поиска?)

– Doktor: “Bu ilaç iç!İ

Doktor BENDEN ilaç içmemi rica etti

 

Думите Haydi, Lütfen, Sakın, Artık не се преобразуват от пряка в непряка реч, т.к. те са възклицателни и помощни думи. При преобразуване в турския език те просто се изпускат.

-Oktay: “Lütfen beni bekle!”

Oktay onu beklemesini söyledi.

 

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув