Сегашно-бъдеще (широко) време, за което сме чули от друг, изразява редовно и обичайно действие, което започва в миналото, продължавало е известно време и е приключило към настоящия момент и за което сме чули от друг.
Сегашно-бъдеще (широко) време, за което сме чули от друг, „–RMİS“ се образува по конструкцията:
Корен на глагола + „–r“ / „-ar-, er-“/„-ir-, -ır-, -ur-, -ür-„ + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” + лично окончание (I тип)
Когато коренът на глагола завършва на гласен звук към него във всички случаи се присъединява наставка за сегашно бъдеще широко време „–r“, следвана от наставката за минало неопределено време “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” по правилото „4х“ на вокалната хармония.
Когато коренът на глагола завършва на съгласен звук към него се присъединява наставка за сегашно бъдеще широко време „–r“, следвана от наставката за минало неопределено време “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” по правилото „4х“ на вокалната хармония, по следния начин:
- при едносричен корен на глагола се присъединява наставка „-ar-mış-, er-miş-“ по правилото „2х“ на вокалната хармония
“а”, „ı“, „o“, „u“ → “-ar-mış-”
“e”, „i“, „ö“, „ü“ → “-er-miş-”
В турският език има тринадесет глагола, които са неправилни и макар и с едносричен корен представляват изключение от правилото не приемат наставките за минало неопределено широко време по правилото „2х“ на вокалната хармония:
- al-mak → alırmış
- bil-mek → bilirmiş
- bul-mak → bulurmuş
- dur-mak → dururmuş
- gel-mek → gelirmiş
- gör-mek → görürmüş
- kal-mak → kalırmış
- ol-mak → olurmuş
- öl-mek → ölürmüş
- san-mak → sanırmış
- var-mak → varırmış
- ver-mek → verirmiş
- vur-mak → vururmuş
Освен тези глаголи-изключения, в турския език има и три глагола, „demek“, „yemek“ и „koymak“, които имат пасивни форми с едносричен корен – „denmek“, „yenmek“ и „konmak“, и които също са изключение от правилото:
- den-mek → denirmiş
- kon-mak → konurmuş
- yen-mek → yenirmiş
- при многосричен корен на глагола се присъединява наставка за сегашно бъдеще широко време „–r“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, следвана от минало неопределено време “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” също по правилото „4х“ на вокалната хармония
“а”, „ı“ → “-ır-mış-“
“e”, „i“ → “-ir-miş-“
“o”, „u“ → “-ur-muş-“
“ö”, „ü“ → “-ür-müş-“
На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:
- Положителна форма
аз съм идвал/щял съм да идвам
ти си идвал/щял си да идваш
той е идвал/щял е да идва
ние сме идвали/щели сме да идваме
вие сте идвали/щели сте да идвате
те са идвали/щели да са идват
- Отрицателна форма
аз не съм идвал/нямало съм да идвам
ти не си идвал/нямало си да идваш
той не е идвал/нямало е да идва
ние не сме идвали/нямало сме да идваме
вие не сте идвали/нямало сте да идвате
те не са идвали/нямало са да идват
- Положителен въпрос
аз идвал ли съм/щял ли съм да идвам?
ти идвал ли си/щял ли си да идваш?
той идвал ли е/щял ли е да идва?
ние идвали ли сме/щели ли сме да идваме?
вие идвали ли сте/щели ли сте да идвате?
те идвали ли са/щели ли са идват?
- Отрицателен въпрос
аз не съм ли идвал/нямало ли е да идвам?
ти не си ли идвал/нямало ли е да идваш?
той не е ли идвал/нямало ли е да идва?
ние не сме ли идвали/нямало ли е да идваме?
вие не сте ли идвали/нямало ли е да идвате?
те не са ли идвали/нямало ли е да идват?
Положителна форма |
Отрицателна форма | Положителен въпрос |
Отрицателен въпрос |
|
корен на глагола + (a, e / i, ı, u, ü) + R + “-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип) | корен на глагол + (ma/maz, me/mez) + “-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип) | корен на глагол + (a, e / i, ı, u, ü) + R
mu(y)+ “-mış,-miş,-muş,-müş” + лични окончания (I тип) |
корен на глагол + (ma/maz, me/mez)
mu(y)+ “-mış,-miş,-muş,-müş”+лични окончания (I тип) |
|
рязал съм, щял съм да режа | не съм писал, нямало съм да пиша | четял ли съм, щял ли съм да чета? | плувал ли съм, щял ли съм да плувам? | |
Ben | kes-er-miş-im | yaz-maz-mış-ım | oku-r mu-(y)-muş-um? | yüz-mez mi-(y)-miş-im? |
Sen | kes-er-miş-sin | yaz-maz-mış-sın | oku-r mu-(y)-muş-sun? | yüz-mez mi-(y)-miş-sin? |
O | kes-er-miş | yaz-maz-mış | oku-r mu-(y)-muş? | yüz-mez mi-(y)-miş? |
Biz | kes-er-miş-iz | yaz-maz-mış-ız | oku-r mu-(y)-muş-uz? | yüz-mez mi-(y)-miş-iz? |
Siz | kes-er-miş-siniz | yaz-maz-mış-sınız | oku-r mu-(y)-muş-sunuz? | yüz-mez mi-(y)-miş-siniz? |
Onlar | kes-er-miş-ler | yaz-maz-mış-lar | oku-r mu-(y)-muş-lar? | yüz-mez mi-(y)-miş-ler? |
При образуване на отрицателната форма на глагола в сегашно-бъдеще (широко) време, за което сме чули от друг, след корена на глагола се присъединява отрицателната частица „-ma/-me“, която по правилото „2х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-maz,-mez“. При образуване на отрицателна форма на глагола или отрицателен въпрос наставката за широко време „–r“ отпада.
Вариантът на отрицателната частица „maz”/”mez” се използва за всички лица и числа.
При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, с присъединена наставка „–r“ или „-maz,-mez“, след която добавяме въпросителната частица „-mi“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, като към нея се присъединяват наставката „muş” по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.
gel-i-r–miş-sin – gel-i-r mi-(y)-miş-sin?
gel-mez–miş-sin – gel-mez mi-(y)-miş-sin?
- O spor yapmayı çok severmiş. – Той много обичал да спортува. (твърди се, казват, чувал съм)
- Hatice her hafta tiyatroya gidermiş. – Хатидже всяка седмица ходела на театър. (твърди се, казват, чувал съм)
- Oğrenciler her gün 2 saat ders çalışırmış. – Учениците учели два часа всеки ден. (твърди се, казват, чувал съм)
- Murat taksiye hiç binmezmiş. – Мурат изобщо не се е качвал на такси. (твърди се, казват, чувал съм)
- „Mога да…“ в сегашно-бъдеще време (широко време), за което сме чули от друг – RMİŞ/Yeterlilik eylemi-Geniş zamanın rivayeti – RMİŞ
- Лични окончания
- Падежи
- Прости глаголни времена/Haber (bildirme) kipleri
- Спрежителна таблица на глагол в простите времена
- Сегашно време, за което сме чули от друг YORMUŞ – Şimdiki zaman Rivayet kipi YORMUŞ
- Минало неопределено време, за което сме чули от друг MİŞMİŞ – Belirsiz geçmiş zamanin Rivayet kipi MİŞMİŞ
- Бъдеще време, за което сме чули от друг ACAKMIŞ – Gelecek zamanin Rivayet kipi ACAKMIŞ
- Речник