Сегашно време под условие YORSA/Şimdiki zaman Şartı YORSA

Сегашно време под условие показва при изпълнение на какво условие дадено действие би се случило в настоящето. Условното изречение в сегашно време в турския език се образува чрез използване на съюза „еğer” – „ако“ в началото на изречението, и добавяне на наставката „ise“ към глагола в сегашно време „-yor“. Наставката „– ise“ е едно от склоненията на допълнителният глагол-наставка „İmek“ и при присъединяване към корен на глагол се преобразува по правилото „2х“ на вокалната хармония в „ –se“ или „–sa“. Поради това, че наставката за сегашно време „-yor“ не се променя, то винаги наставката „ise“ винаги се преобразува в „–sa“. Докато подчиненото изречение започващо с „ако“ винаги е в сегашно време „-yor“, то главното изречение може да бъде и в сегашно и в сегашно-бъдеще (широко) време.

	Положителна форма	Отрицателна форма
	корен на глагола + (i, ı, u, ü) + YOR +„-se/-sa“+ лични окончания (II тип)	корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) + YOR +„-se/-sa“ + лични окончания (II тип)
	ако идвам	ако не пиша
Ben	gel-i-yor-sa-m	yaz-mı-yor-sa-m
Sen	gel-i-yor-sa-n	yaz-mı-yor-sa-n
O	gel-i-yor-sa	yaz-mı-yor-sa
Biz	gel-i-yor-sa-k	yaz-mı-yor-sa-k
Siz	gel-i-yor-sa-nız	yaz-mı-yor-sa-nız
Onlar	gel-i-yor-lar-sa	yaz-mı-yor-lar-sa

Eğer gerçeği biliyorsаn neden söylemiyorsun? – Ако знаеш истината, защо не я казваш?
Eğer ben uyuyorsam, beni uyandırma. Ama uyumuyorsam, konuşabilirsin. – Ако заспя, не ме събуждай. Но ако не заспя, можеш да говориш.
Eğer sen onları görmek istiyorsan hemen gitmelisin. Ama istemiyorsan, gitme. – Ако искаш да ги видиш, веднага трябва да отидеш. Но ако не искаш, не отивай.
Eğer o hata yapıyorsa, uyarmak lazım. Ama yapmıyorsa, mesele yok. – Ако греши, трябва да го предупредиш. Но ако не греши, няма смисъл.
Eğer biz sana kızıyorsak, bir sebebi vardır. Ama kızmıyorsak, şanslısın. – Ако ти се разсърдим, значи има причина. Но ако не ти се разсърдим си късметлия.

Упражнения