Хармония на съгласните звукове (Ünsüz Uyumu)

Хармонията на съгласните звукове в турския език се образува по няколко правила:

• Правило FıSTıKÇı ŞaHaP – Ünsüz Sertleşmesi
• Правило KeTÇaP – Ünsüz Yumuşaması
• Н-Б конфликт – N-B çatışmasıdır
• Преобразуване на „–g“ в „-ğ“
• Преобразуване на едносрични съществителни имена

Озвучаването представлява “омекотяване” на твърди съгласни звукове, при попадането им между два гласни звука. Освен вокалната хармония на гласните звукове, в турския език съгласните звукове също хармонират по озвучаване според това дали са звучни или беззвучни, като хармонията на съгласните звукове също влияе при избора на наставката, която следва да бъде присъединена към основната дума.

• Беззвучните съгласни звукове в турския език са: b, c, ç, d, f, g, ğ, h, j, k, l, m, n, p, r, s, ş, t, v, y, z
• Звучните (твърди) съгласни звукове в турския език са: ç, f, h, k, p, s, ş, t

Когато думата завършва на звучен съгласен звук, то и наставката, която се присъединява към нея също трябва да започва със звучен съгласен звук, а когато думата завършва на беззвучен съгласен звук, то и наставката, която се присъединява към нея също трябва да започва със беззвучен съгласен звук. В турския език звучен съгласен звук стои до друг звучен съгласен звук, а беззвучен съгласен стои до друг беззвучен съгласен звук.

Правилото FıSTıKÇı ŞaHaP – Ünsüz Sertleşmesi

FıSTıKÇı ŞaHaP е фраза, използвана като шифър за по – лесно запомняне на твърдите съгласни звукове в турския език, защото всички те се съдържат в нея. Правилото се състои в това, че ако дадена дума на турски език завършва на твърд съгласен звук и към нея трябва да бъде присъединена граматична частица (наставка), която започва с някой от съгласните звукове „d“ или „c“, то първата буква от частицата се преобразува, като “d” преминава в “t”, а “c” преминава в “ç”, с цел “втвърдяване” на звука и хармониране на наставката с основната дума.