Образуване на сложни изречения/Birleşik cümlelerin oluşum

Както в българския език, така и в турския език, изреченията с който си служим в речта са прости и сложни, като сложните изречения от своя страна могат да бъдат сложни съчинителни (в които всички прости изречения са равноправни и могат да съществуват самостоятелно) и сложни съставни изречения, в които има едно главно изречение и едно или повече подчинени изречения, които само допълват информацията за главното изречение (подчиняват му се), но не могат да съществуват самостоятелно. Подчинените изречения се свързват с главното изречение и помежду си чрез различни съюзи, наречия и въпросителни местоимения играещи ролята на съюзи между отделните изречения и поясняват сказуемото в главното изречение по отношение на време, място, начин, количество, цел, условие или други възможни обстоятелства.

 

„КОГАТО“ (-ince, -diğinde и -diği zaman)

В турския език деепричастията  -ince, -diğinde ve -diği zaman са взаимозаменяеми и всички те означават едно и също – „когато“. Докато –ince се използва еднакво за всички лица и числа, то наставките -diğinde и -diği zaman приемат лични окончания и зависят от притежателното местоимение, с което се използват. Основният глагол в изречението може да бъде във всяко едно глаголно време.

  • Türkiye’ye gidince sizi ararım. – Когато отида в Турция, ще ви се обадя
  • Türkçe öğrenince Türkiye’de çalışacağım – Когато науча турски език, ще работя в Турция.
-ince -diğinde -diği zaman  
Ben gelince Ben geldiğimde Ben geldiğim zaman görüşürüz.
Sen gelince Sen geldiğinde Sen geldiğin zaman konuşuruz.
O gelince O geldiğinde O geldiği zaman çalışırız.
Biz gelince Biz geldiğimizde Biz geldiğimiz zaman okuruz.
Siz gelince Siz geldiğinizde Siz geldiğiniz zaman gideriz.
Onlar gelince Onlar geldiğinde Onlar geldiği zaman bakarız.
  • Onlar gelince konuştum. – Говорих, когато те дойдоха.
  • Siz geldiğinizde ben gidiyordum. – Когато дойдете, аз тръгвам.
  • Siz geldiğiniz zaman çalışacağız. – Когато дойдете, ще работим.

 

„КОГАТО НЕ“ (-meyince, -mediğinde, и -mediği zaman)

Деепричастията -meyince, -mediğinde, и -mediği zaman се използват за образуване на негативни подчинени изречения – „когато не“ и също са взаимозаменяеми. Следва да се отбележи, че докато –meyince се използва еднакво за всички лица и числа, то наставките -mediğinde и -mediği zaman приемат лични окончания и зависят от притежателното местоимение, с което се използват. Основният глагол в изречението може да бъде във всяко едно глаголно време.

  • Sen gelmeyince biz de gitmedik. – Когато ти не дойде и ние не отидохме
  • Sen bize haber vermeyince biz toplantıya gitmedik – Когато не ни информирахте, ние не отидохме на събранието
meyince -mediğinde -mediği zaman  
Ben gelmeyince Ben gelmediğimde Ben gelmediğim zaman görüşürüz.
Sen gelmeyince Sen gelmediğinde Sen gelmediğin zaman konuşuruz.
O gelmeyince O gelmediğinde O gelmediği zaman çalışırız.
Biz gelmeyince Biz gelmediğimizde Biz gelmediğimiz zaman okuruz.
Siz gelmeyince Siz gelmediğinizde Siz gelmediğiniz zaman gideriz.
Onlar gelmeyince Onlar gelmediğinde Onlar gelmediği zaman bakarız.

 

„ПРАВЕЙКИ, КОГАТО ПРАВЕХ, ДОКАТО ПРАВЕХ, КОГАТО БЯХ“ (-irken и ken)

Наставката, която образува деепричастие -irken (или някоя от вариациите -ırken, -urken, -erken, -arken, –rken) се използва само с глаголи, като се прикрепя към корена им, за да се образува сложно изречение. Докато глаголът в първото изречение взема наставката –irken, глаголът във второто изречение се спряга в различните лица и числа.

  • Sen gelirken biz gidiyorduk. – Когато идваше, ние тръгвахме.
  • Sen beni ararken ben de seni arıyordum – Докато ти си ме търсил и аз те търсих.
  • Ben okula gidiyоrdum.
  • Sen işten geliyordun.
  • Ben okula giderken sen işten geliyordun. – Докато отивам на училище, ти идваш от работа.
  • Ben işe giderken sen evdeydin.  – Докато отивах на работа, ти беше в къщи.
  • Sen çalışırken ben dinlenirim. – Докато работиш, аз ще си почина.
  • O kitap okurken biz yemek yaptık. – Докато той чете книга, ние се нахранихме.
  • Biz Türkçe konuşurken onlar Fransızca konuşuyordu. – Докато ние говорихме на турски език, те говореха на френски език.
  • Siz resim yaparken o bize yardım eder. – Докато вие рисувахте, той ни помогна.
  • Onlar uyurken gürültü yapmamalıyız. – Докато спят, не трябва да вдигате шум.

Отицателна форма: mazken  и mıyorken

  • O çalışmazken parasına dikkat eder. – Докато не работи внимава за парите си.
  • Ben resim yapmıyorken radyo dinliyorum. – Докато не рисувам, слушам радио.

Наставката  -ken се използва със съществителни и прилагателни имена. Употребява се -yken след гласен звук и  –ken след съгласен звук,  за да свърже две изречения, когато подлогът е в минало време. (докато беше или когато бях…)

  • Sen hastaydın.
  • Ben sana çorba yaptım.
  • Sen hastayken ben sana çorba yaptım. – Докато боледуваше ти правих супа.
  • Dün ben evdeyken Ali aradı. – Вчера, докато си бях в къщи се обади Али.
  • Ali açken verimli çalışamaz. – Докато е гладен Али не може да работи ефективно.
  • Sen burada yokken kötü bir şey olmadı. – Докато те нямаше тук, не стана нищо лошо.
  • Kapılar kapalıyken eve hırsız girdi. – Докато вратите бяха затворени в къщи влезе крадец

Отицателна форма: (değil) Наставката –ken се добавя към отрицателната дума değil.

  • Sen hasta değilken ben sana çorba yapmadım. – Докато не си бил болен не съм ти правила супа.

 

„ДОКАТО НЕЩО ПРОДЪЛЖАВА, ПО ВРЕМЕ НА“ (–diği sürece /müddetçe)

Деепричастието -diği sürece (müddetçe – по стар стил в турския език), означава докато, толкова дълго колкото, стига да… Образува се по следния начин

корен на глагола + -diği (-dığı, duğu,-düğü) + лични окончания + sürece / müddetçe

  • Sen çalıştığın sürece ben sana destek olurum. – Ще те подкрепям докато учиш (толкова дълго, колкото учиш).
  • Param olduğu sürece sorun yok. – Докато имам пари няма проблеми.
Положителна форма Отицателна форма
Ben Türkçe konuştuğum sürece herkes beni Türk sandı. Konuşmadığım sürece …
Sen okula gittiğin sürece otobüs biletine ihtiyacın olacak. Gitmediğin müddetçe …
O benimle arkadaş olduğu sürece iyi bir insandı. Olmadığı sürece …
Biz bu fabrikada çalıştığımız sürece iyi işler yapacağız. Çalışmadığımız müddetçe …
Siz Türkiye’de kaldığınız sürece iyi vakit geçirdiniz. Kalmadığınız sürece …
Onlar para kazandığı sürece çok para harcadılar. Kazanmadıkları müddetçe …

 

„ДАЛИ = ДАЛИ ЩЕ, ДАЛИ НЯМА“ (-ıp madığı )

Глаголът, който се свързва с деепричастието -ıp / –madığı (-ip /–mediği) всъщност става съществително име в изречението и като такова приема окончания за притежание. Основният глагол в изречението може да бъде във всяко едно глаголно време

  • Onun gidip gitmediğini bilmiyorum. – Не знам дали е идвал.(не знам за неговото идване или неидване)
  • Onun konuşup konuşmadığı-nı bilmiyordum – Не знаех дали е говорил. (не знам за неговото говерене или неговорене)
  Gelecek Zaman Geçmiş Zaman
Ben sinemaya gidip gitmeyeceğimi gidip gitmediğimi bilmiyorum.
Sen Türkiye’de kalıp kalmayacağı kalıp kalmadığı söylemedin.
O benim kitabımı yarın getirip getirmeyeceğini getirip getirmediğini bildirmedi.
Biz resim yapıp yapmayacağımıza yapıp yapmadığımıza karar vermedik.
Siz evinizi boyayıp boyamayacağını boyayıp boyamadığınızı açıklamadınız.
Onların Türkçe öğrenip öğrenmeyeceklerini öğrenip öğrenmediklerini hatırlamıyorum.

 

„ЗАЩОТО“ (çünkü и -eceği, (-acağı) / –diği (-dığı, -düğü, -duğu) için

По този начин могат да бъдат съставяни изречения и в бъдеще и в минало време, като отново когато подчиненото изречение е в сегашно или в минало време използваме наставките –dik (-dık, -dük, -duk), когато подчиненото изречение е в бъдеще време използваме наставките -ecek, (-acak)

  • Sen şanslısın çünkü Türkçe öğreniyorsun. = Sen Türkçe öğrendiğin için şanslısın. Късметлия си, че учиш турски език. (сега)
  • Ben heyecanlıyım çünkü ben Türkiye’ye gideceğim. = Ben Türkiye’ye gid–eceğim için heyecanlıyım. Развълнуван съм, че ще ходя в Турция (в бъдеще)
  • Sen mutlusun çünkü sen onu tanıyorsun. = Sen onu tanı–dığın için mutlusun. Щастлив съм, защото го познаваш (сега)
  • O çabuk yoruldu çünkü o hızlı koştu. = O hızlı koş-tuğu için çabuk yoruldu. Той бързо се измори, защото тичаше бързо (преди)
  • Biz erken yatıyoruz çünkü biz erken kalkacağız. = Biz erken kalk–acağımız için erken yatıyoruz. Лягаме си рано, защото ще ставаме рано (в бъдеще).
  • Siz Türkçe’yi çabuk öğreniyorsunuz çünkü siz çalışkansınız. = Siz çalışkan ol – duğu nuz için Türkçe’yi çabuk öğreniyorsunuz. Научавате бързо турски език, защото сте работливи.
  • Onlar evden erken çıktı çünkü onlar sinemaya gidecek. = Onlar sinemaya gid – ecek leri için evden erken çıktılar. За да отидат на кино, излязоха рано от къщи. (в бъдеще)

 

„ЧЕ“ (-ığını, -ığına, -ığından)

Наставката се използва за минало, сегашно и бъдеще време, като към нея могат да бъдат добавяни падежни наставки и окончания за притежание.

  • Tanış-tığ-ımız-a memnun oldum. – Радвам се, че се запознахме. (доволен съм НА запознанството ни)
Сегашно и минало време Бъдеще време
Bunu söylediğime sevindim. – Радвам се, че го казах Ben gideceğimi söyledim – Казах, че ще ходя.
Bunu söylediğine inanıyorum. – Вярвам на казаното от теб. Sen yapmayacağını bildireceksin. Ще научиш какво няма да правя.
Bunu söylediğine güveniyorsunuz. Вярвате на казаното от него O görmeyeceğini söylemiş. Казал е, че няма да види.
Bunu söylediğimize inanmasın. Не вярваш на казаното от нас. Biz hiçbir şey bilmeyeceğimizi anlattık. Обяснихме, че нищо няма да разберем.
Bunu söylediğinize sevinmiyoruz. Не се радваме на казаното от вас. Siz bu filmden hoşlanacağımızdan emin misiniz? Сигурни ли сте, че ще харесаме този филм?
Bunu söylediklerine güvenmesin. Не вярвай на казното от тях. Onlar herşeyi hatırlıyor olacaklarını sanıyorlar. Мислят си, че всичко ще бъде запомнено от тях.

 

„ВЪПРЕКИ, ЧЕ; МАКАР, ЧЕ“ (–diği hâlde и -e ragmen)

Изреченията съставени с деепричастието –diği hâlde или -e rağmen имат абсолютно еднакво значение на турски език. И –dığı halde, и –e rağmen се използват с окончания за притежание.

  • Susan Türkçe bilmediği halde Türkiye gezisinden çok hoşlandı. – Макар, че не знаеше турски език, Сюзан беше доволна от пътуването.
Ben çok çalış – tığı – m halde yeterince para kazanamıyorum. Ben çok çalış – mam – a rağmen yeterince para kazanamıyorum.
Sen çok uğraş –tığı – n halde projeyi tamamlayamadın. Sen çok uğraş – man – a rağmen projeyi tamamlayamadın.
O hasta ol – duğu halde işe gitti. O hasta olma – sı – na rağmen işe gitti.
Biz onları gör – düğü -müz halde onlarla konuşmadık.  Biz onları gör – memiz – e rağmen onlarla konuşmadık.
Siz bizimle anlaş – tığı – nız halde arabayı başkasına satıyorsunuz. Siz bizimle anlaş – manız – a rağmen arabayı başkasına satıyorsunuz.
Onlar hava yağmurlu ol – duğu halde bisikletle geziyorlar. Onlar hava yağmurlu olma – sı – na rağmen bisikletle geziyorlar.
  • Отрицателна форма: Sen çok çalışmadığın halde iyi para kazanıyorsun.
  • Отрицателен въпрос: Ece, hasta olmamasına rağmen mi okula gitmedi?

 

„КОЛКОТО ПОВЕЧЕ….ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ; СЛЕД КАТО…“ (-dikçe (-dıkça, -dükçe, -dukça / -tikçe)… dahа)

Деепричастието -dikçe (-dıkça, -dükçe, -dukça / -tikçe)… dahа) се добавя към корена на глагола.

  • Türkçe’yi öğrendikçe daha çok seviyorum. Колкото повече уча турски повече го обичам.
  • Ben onu tanı – dıkça (ona) daha çok saygı duyuyorum. Колкото повече го опознавам, толкова повече го уважавам.
  • Sen ders çalış – tıkça daha başarılı bir öğrenci olacaksın. Колкото повече се трудиш, толкова по-успешен ученик ще бъдеш.
  • Yıllar geç – tikçe hepimiz yaşlanıyoruz. Колкото повече години минават всички остаряваме.
  • O bağır – dıkça bağırdı ve sonunda sesi kısıldı. След като викаше остана без глас.
  • Biz sus – tukça o bizim söyleyecek bir şeyimiz olmadığını sandı. След като млъкнахме, той помисли, че нямаме какво повече да кажем.
  • Siz söyle –me – dikçe ben sizin sorununuzu bilemem ki! След като не казвате, аз няма как да знам проблемите ви.
  • Onlar bize gel – me – dikçe biz onlara gitmeyeceğiz. След като те не идват при нас и ние няма да ходим при тях.

 

„ОТКАКТО…“ ( –dığı –n – dan beri)

Наставката на деепричастието  –dığı –n – dan beri, добавя се към корена на глагола.

  • Onunla konuştuğumdan beri içim rahat. – Откакто говорис с него съм спокоен.
  • Ben koşmaya başla – dığı – m – dan beri kendimi daha iyi hissediyorum. – Откакто започнах да тичам, се чувствам по – добре.
  • Sen sigarayı bırak – tığı – n – dan beri çok daha sağlıklısın. Откакто остави цигарите си по здрав.
  • O okulu bitir – diği – n – den beri iş arıyor. Откакто той завърши училище си търси работа.
  • Biz Türkiye’ye gel – diği – miz – den beri çok yemek yiyoruz. Откакто дойдохме в Турция ядем повече.
  • Siz hastalan – dığı – nız – dan beri her gün ilaç içiyordunuz. Откакто се разболяхте всеки ден пиете лекарства.
  • Onlar kaza yap – tıkları – n – dan beri hiç araba kullanmadılar. Откакто катастрофираха изобщо не карат кола.

 

„ВМЕСТО“ (-tense/-tansa и yerine)

Наставките на деепричастието -tense/-tansa и  yerine са взаимозаменяеми по смисъл. Наставката -tense се добавя към глагола в инфинитив, yerine се употребява след изказването кое не се предпочита, като и тогава глаголът е в пълен инфинитив.

  • Ben Almanca öğrenmektense (öğrenmek yerine) Türkçe öğrenmeyi tercih ederim. – Предпочитам да уча турски език, вместо да уча немски език. или На мястото на учене на немски език, предпочитам да уча турски език.
  • Ben boş durmak – tansa gönüllü çalışmayı tercih ederim.
  • Ben boş durmak yerine gönüllü çalışmayı tercih ederim.
  • Вместо да стоя без да правя нищо, предпочитам да работя като доброволец.
  • Sen ders çalışmak – tansa bütün gün bahçede güneşlendin.
  • Sen ders çalışmak yerine bütün gün bahçede güneşlendin.
  • Вместо да учиш, цял ден се печеш на слънце в градината.
  • O okula gitmek -tense sinemaya gitti.
  • O okula gitmek -yerine sinemaya gitti.
  • Вместо да отиде на училище, отиде на кино.
  • Biz lokantada yemek – tense evde yemek yemeyi tercih ederiz.
  • Biz lokantada yemek yerine evde yemek yemeyi tercih ederiz.
  • Вместо да ядем в ресторант, предпочитаме да ядем вкъщи.
  • Siz şişe suyu içmek – tense çeşme suyu içersiniz.
  • Siz şişe suyu içmek yerine çeşme suyu içersiniz.
  • Вместо да пиеш вода от шише, ще пиеш вода от чешмата.
  • Onlar savaşmak – tansa barış yapmaya karar verdiler.
  • Onlar savaşmak yerine barış yapmaya karar verdiler.
  • Вместо да воюват, решиха да се помирят.

 

„КОГАТО И ДА Е, ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО“ (Ne zaman –ise…)

  • Ne zaman Türkiye’ye gitsem müzeleri gezerim. Когато и да отида в Турция се разхождам из музеите.
  • Ben ne zaman çeviri yapsam mutlu olurum. Когато и да превеждам съм щастлив.
  • Sen ne zaman erken kalksan huysuz oluyorsun. Всеки път, когато станеш рано си сърдит.
  • O ne zaman başı ağrısa ilaç içmektense kahve içmeyi tercih ederdi. Всеки път, когато го заболи главата предпочита да пие кафе вместо да пие лекарства.
  • Biz ne zaman sokağa çıksak onunla karşılaşırız. Когато и да излезем на улицата се срещаме с него.
  • Siz ne zaman evden çıksanız lambaları açık bırakıyordunuz. Когато и да излезехте от къщи, оставяхте лампите включени.
  • Onlar ne zaman bizi görseler selam verirlerdi. Когато и да ни видеха, ни поздравяваха.
  • Ben ne zaman acıklı bir film görsem ağlarım. Всеки път когато гледам тъжен филм, плача.
  • Ne zaman yağmur yağsa, toprak mis gibi kokardı. Когато и да завали дъжд земята ухае чудесно.
  • Senin ne zaman ihtiyacın olsa ben hep senin yanında olmadım mı? Когато и да си има нужда, аз не съм ли бил винаги до теб?
  • Ne zaman isterse gelip gidebileceğini sanmasın. Да не мисли, че когато и да иска ще идва или няма да идва (дали ще идва дали няма да идва)

 

„ВСЕ ЕДНО, КАТО ЧЕ ЛИ“ (-mış gibi hissetmek/gelmek)

-mış gibi hissetmek и mış gibi gelmek се използват в турския език, за да изразят „да почувстваш все едно…, че, струва ми се, че като че ли… или да помислиш, сякаш…“ , като глаголите hissetmek и gelmek са взаимозаменяеми.

  • Ne zaman Kapadokya’ya gitsem farklı bir gezegendeymiş gibi hissediyorum. Когато и да отида в Кападокия, се чувствам все едно, че съм на различна планета.
  • Ben yeniden doğmuş gibi hissediyorum. Чувствам се като прероден.
  • Sen de yeniden doğmuş gibi hissettin mi? Ти почувства ли се като прероден?
  • Sen ondan hoşlanacakmışsın gibi geliyor bana. Усетих, сякаш ще се зарадваш от това.
  • Sana da, yarın yağmur yağacakmış gibi geldi mi? И на теб ли ти се струва, сякаш утре ще вали дъжд?
  • Ondan hoşlanmayacakmışsın gibi bir his var içimde. Имам чувството, че като че ли няма да го харесаш.
  • Senin de içinde her şey çok güzel olacakmış gibi bir his var mı? И ти ли имаш усещането, че като че ли всичко е прекрасно?

 

Въпросителната частица „ЛИ“ – mı (mi, mu, mü)

Въпросителната частица „ЛИ“ – mı (mi, mu, mü) се използва за съставяне на сложни изречения без да бъде образуван въпрос. В този случай първото изречение винаги е в минало време, а второто изречение може да бъде във всяко едно глаголно време.

  • Biraz para kazandım , hemen bir araba alacağım. – Спечеля ли малко пари, веднага ще си купя кола.
  • Ben biraz çalıştım mı Türkçe’yi hemen öğrenirim. Поуча ли малко, веднага ще науча турски език.  
  • Sen onunla konuştun mu onun derdini öğrenirsin. Говориш ли с него, ще научиш какво му е.
  • O memleketine gitti mi hayatta geri dönmez. Отиде ли се в родното си място, повече няма да се върне.
  • Biz güldük mü herkes güler. Ние разсмеем ли се, всички ще се разсмеят.
  • Siz sustunuz mu hiç kimse konuşamaz. Млъкнете ли, никой няма да проговори.
  • Onlar araba aldılar mı kesinlikle evde durmayacaklar. Купят ли си кола, със сигурност няма да стоят вкъщи.

 

Условни сложни изречения

Най – общо казано условните изречения се използват, за да изразят действие, което би се случило при изпълнението на някакво условие (Условно наклонение). Или това са сложни съставни изречения (съставени от едно главно и едно подчинено изречение), в които участва съюзът „ако“. В това сложно съставно изречение имаме подчинено изречение за условие от типа „ако …, то …“, като подчиненото изречение, започващо с условието „ако“ – „eğer“, обикновено е на първо място, а главното изречение, в което е изразено следствието, настъпило от дадените условия, е на второ място.

  • Eğer taksiye binersen çabuk gidersin– Ако вземеш такси, ще стигнеш по – бързо.

Условното изречение в Сегашно-бъдеще (широко) време под условие RSA/RSE  в турския език се образува чрез използване на „Eğer” („ако“) в началото на изречението, т.е. „Eğer” въвежда подчиненото изречение и добавяне на наставката  „ise на допълнителния глагол „imek“ към глагола в сегашно време. Наставката „ако“ – ise се променя в  –se или –sa когато се добавя към глаголи по правилата на вокалната хармония в турския език. Докато подчиненото изречение започващо с „ако“ винаги е в сегашно-бъдеще (широко) време, то главното изречение може да бъде и в сегашно-бъдеще (широко) време и в бъдеще време.

  • Sen gelirsen ben giderim – Ако дойдеш аз ще си отида.

Когато условието се отнася до предмет, а не до действие, се използва пълната форма „ако“ на допълнителния глагол „imek“ise, и тя се изписва отделно:

  • Ahmet bir doktor ise ben de bir mühendisim – Ако Ахмед е доктор, то аз съм инженер.  

Условните изречения могат да бъдат положителни и отрицателни:

  • Eğer ben erken kalkarsam okula zamanında giderim. – Ако стана рано, ще отида навреме на училище.
  • Eğer ben erken kalkmazsam okula zamanında gidemem. – Ако не стана рано, няма да отида навреме на училище.
  • Eğer sen TV’de haberleri izlersen her şeyi öğrenirsin. – Ако гледаш новините, ще научиш всичко.
  • Eğer sen TV’de haberleri izlemezsen hiç birsey öğrenemezsin. – Ако не гледаш новините, няма да научиш нищо.
  • Eğer o Türkçe öğrenirse Türkiye’de iş bulabilir. – Ако той научи турски език, може да си намери работа в Турция.
  • Eğer o Türkçe öğrenmezse Türkiye’de iş bulamaz. – Ако той не научи турски език, няма да може да си намери работа в Турция.
  • Eğer biz Türkiye’ye gidersek Pamukkale’yi ziyaret ederiz. – Ако отидем в Турция, ще посетим Памуккале.
  • Eğer biz Türkiye’ye gitmezsek Pamukkale’yi ziyaret etmeyiz.  – Ако не отидем в Турция, няма да посетим Памуккале.
  • Eğer siz geziye katılırsanız çok eğlenirsiniz. – Ако се включите в разходката, много ще се забавлявате.
  • Eğer siz geziye katılmazsanız hiç eğlenmezsiniz. – Ако не се включите в разходката, изобщо няма да се забавлявате.
  • Eğer onlar çok çalışırlarsa her şeyi başarırlar. – Ако работят, ще бъдат успешни във всичко.
  • Eğer onlar çok çalışmazlarsa hiç bir seyi başaramazlar. Ако не работят, няма да бъдат успешни във нищо.

Условното изречение в Сегашно време под условие YORSA в турския език се образува чрез използване на„Eğer” („ако“) в началото на изречението) и добавяне на наставката  „ise на допълнителния глагол „imek“ към глагола в сегашно време (-yorsa). Докато подчиненото изречение започващо с „ако“ винаги е в Сегашно време , то главното изречение може да бъде и в сегашно просто или сегашно-бъдеще (широко) време.

  • Eğer gerçeği biliyorsun neden söylemiyorsun? – Ако знаеш истината, защо не я казваш?
  • Eğer Türkçe öğrenmek istiyorsan, çok çalışmalısın. – Ако искаш да научиш турски език, трябва много да се трудиш.
  • Eğer ben uyuyorsam, beni uyandırma. Ama uyumuyorsam, konuşabilirsin. – Ако заспя, не ме събуждай. Но ако не заспя, можеш да говориш.
  • Eğer sen onları görmek istiyorsan hemen gitmelisin. Ama istemiyorsan, gitme. – Ако искаш да ги видиш, веднага трябва да отидеш. Но ако не искаш, не отивай.
  • Eğer o hata yapıyorsa, uyarmak lazım. Ama yapmıyorsa, mesele yok. – Ако греши, трябва да го предупредиш. Но ако не греши, няма смисъл.
  • Eğer biz sana kızıyorsak, bir sebebi vardır. Ama kızmıyorsak, şanslısın. Ако ти се разсърдим, значи има причина. Но ако не ти се разсърдим си късметлия.
  • Eğer siz araba sürüyorsanız, kemer takmalısınız. Ama takmıyorsanız, ölebilirsiniz. – Ако карате кола, трябва да си сложите колан. Но ако не си сложите, може да загинете.
  • Eğer onlar bana geliyorlarsa, yemek hazırlamalıyım. Ama gelmiyorlarsa, hazırlamam. – Ако ще ми идват на гости, трябва да приготвя нещо за ядене. Но ако няма да идват, няма да приготвям.

Условното изречение в Минало определено (свършено) време под условие-Dİ(Y)SE/DI(Y)SA в турския език се образува чрез използване на„Eğer” („ако“) в началото на изречението) и добавяне на наставката  „ise на допълнителния глагол „imek“ към глагола в минало време (-seydi / -saydı). И подчиненото изречение започващо с „ако“ е в минало време, и главното изречение е в минало време.

  • Eğer bilseydim sizinle giderdim. – Ако знаеш, щях да дойда с вас.
  • Eğer ben erken kalkabilseydim derse yetişebilirdim. Ama yetişemedim. – Ако бях станал рано, щях да успея да хвана часовете. Но не можах да ги хвана.
  • Eğer sen bir saat önce beni arasaydın konuşabilirdik. Ama konuşamadık. – Ако ми се беше звъннал преди един час, щехме да можем да поговорим. Но не можахме да поговорим.
  • Eğer o seni görseydi benim selamımı söylerdi. Ama söylemedi. – Ако те беше видял, щеше да те поздрави от мен. Но не можа да те поздрави.
  • Eğer biz işten erken çıkabilseydik alışveriş yapabilirdik. Ama yapamadık. – Ако бяхме излезли по – рано от работа, щяхме да напазаруваме. Но не можахме да напазаруваме.
  • Eğer siz dişlerinizi fırçalasaydınız dişleriniz çürümezdi. Ama çürüdü. – Ако си бяхте измивали зъбите, зъбите ви нямаше да се развалят. Но се развалиха.
  • Eğer onlar biraz daha çalışsalardı sınıfı geçerlerdi. Ama geçemediler. – Ако бяха се потрудили малко повече, щяха да ги приемат в този клас. Но не можаха да ги приемат.

 

Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув

error: