В турския език за изразяване на препоръка или задължение се използват модални глаголи. Модалните глаголи всъщност са спомагателни глаголи, които действат заедно с друг основен глагол, като го „преобразуват“, казвайки, че носеното от основния глагол действие, може, трябва, препоръчва се или се дава съвет да се направи. В турския език изразяване на задължение или препоръка „трябва“ се образува по няколко начина, в зависимост от силата на задължението, което се изказва или вменява.
- задължение идващо от закон или външно правило – zorunda olmak
- задължение идващо от вътрешно усещане и самозадължаване – mecbur olmak
- съвет, препоръка, изразяване на сигурност – -malı/-meli
- необходимост, нужно е, би трябвало, като препоръка – gerek/lazım
„Трябва“ като силно задължение идващо от закон или външно правило
„Трябва“ като силно задължение идващо от закон или външно правило – Zorunda olmak – използва се конструкцията
„глагол в пълен инфинитив“ + свързваща съгласна (y) + zorunda + лични окончания (I тип)
- Ben çalışmak zorundayım. Ben eskiden çok iş yapmak zorundaydım.
- Sen çalışmak zorundasın. Sen Almanca öğrenmek zorunda değildin.
- O çalışmak zorundadır. O sabah erken kalkmak zorundadır.
- Biz çalışmak zorundayız. Biz her fıkraya gülmek zorunda değiliz.
- Siz çalışmak zorundasınız. Siz her işi elinizle yapmak zorunda mısınız?
- Onlar çalışmak zorunda (lar) dır. Onlar işi bırakmak zorunda değiller (dir).
Gitmek zorundayım – длъжен съм да отида, принуден съм да отида от външни обстоятелства.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
