Трябва да… (Gereklilik)

В турския език за изразяване на препоръка или задължение се използват модални глаголи. Модалните глаголи всъщност са спомагателни глаголи, които действат заедно с друг основен глагол, като го „преобразуват“, казвайки, че носеното от основния глагол действие, може, трябва, препоръчва се или се дава съвет да се направи.  В турския език изразяване на задължение или препоръка „трябва“ се образува по няколко начина, в зависимост от силата на задължението, което се изказва или вменява.

• задължение идващо от закон или външно правило – zorunda olmak
• задължение идващо от вътрешно усещане и самозадължаване – mecbur olmak
• съвет, препоръка, изразяване на сигурност – -malı/-meli
• необходимост, нужно е, би трябвало, като препоръка – gerek/lâzım

Упражнения

„Трябва“ като силно задължение идващо от закон или външно правило

„Трябва“ като силно задължение идващо от закон или външно правило – Zorunda olmak – използва се конструкцията

„глагол в пълен инфинитив“ + свързваща съгласна (y) + zorunda +  лични окончания (I тип)

• Ben çalışmak zorundayım.                             Ben eskiden çok iş yapmak zorundaydım.
• Sen çalışmak zorundasın.                               Sen Almanca öğrenmek zorunda değildin.
• O çalışmak zorundadır.                                   O sabah erken kalkmak zorundadır.
• Biz çalışmak zorundayız.                                Biz her fıkraya gülmek zorunda değiliz.
• Siz çalışmak zorundasınız.                             Siz her işi elinizle yapmak zorunda mısınız?
• Onlar çalışmak zorunda (lar) dır.                    Onlar işi bırakmak zorunda değiller (dir).

Gitmek zorundayım – длъжен съм да отида, принуден съм да отида от външни обстоятелства.

• Saat dokuzda okulda olmak zorundayım. – Трябва да бъда в училище в 9 часа. (задължение наложено от външни обстоятелства)
• İşe gitmek için her sabah saat altıda kalkmak zorundayım. – За да отида на работа, всяка сутрин трябва да ставам с шест часа. (задължение наложено от външни обстоятелства)
• Patronla konuşurken dikkatli olmak zorundasın. – Когато говориш с шефа си трябва да бъдеш внимателен (задължение наложено от външни обстоятелства )
• Bu yazı dikkatle yazılmak zorunda. – Текстът трябва да бъде написан с внимание. (пасивна форма; задължение наложено от външни обстоятелства)
• Odamı tertiplemek zorundayım. – Трябва да си подредя стаята. (задължение наложено от външни обстоятелства)
• Bu cümleleri öğrenmek zorunda mıyım? – Трябва ли (длъжен ли съм) да науча тези изречения? (задължение наложено от външни обстоятелства)

Грешна употреба на думи за необходимост (трябва да…)

За образуване на отрицателната форма за изразяване на „не трябва да“, „не е задължително“, „не съм длъжен да извършвам действие по задължение“, наложено от външен орган или обстоятелства се използва конструкцията: