| Bana bu sözleri yazdıran o Kadın kim di? Geceleri yağmura nispet olan o gözyaşları dindi. İnanır mısın bir evim bile var, bir düzenim de şimdi. Ve acı olan da; odalarıma başka kokular sindi. içimi söndüren yağmur, gözyaşımı bastıran yağmur. Her gece sesimi duyan yağmur, bana direndi aniden. Birisi uyudu göğsümde, hiç ölmedim böyle ömrümde. Sanki gözün hep üstümde. Neden? Neden… Kapı mı çalar mısın yüzün olsa. Sana yer olurmu yastığımda? Senin de kokun ne de olsa başkasınaydı. Şu an seni unuturum gücüm olsa. Birkaç damlasın yastığımda. Ağlamaların ne de olsa başkasınaydı. Sana yalanları söyleten o Adam kimdi. Geçemediğim sokaklarına döktüğüm yaşım dindi. Sarılır mısın sokağın başında görsen beni şimdi. En acı olan da; kollarıma başka koku sindi. İçimi söndüren yağmur, gözyaşımı bastıran yağmur. Her gece sesimi duyan yağmur, bana direndi aniden. Birisi uyudu göğsümde, hiç ölmedim böyle ömrümde. Sanki gözün hep üstümde. Neden? Neden… Kapı mı çalar mısın yüzün olsa. Sana yer olurmu yastığımda? Senin de kokun ne de olsa başkasınaydı. Şu an seni unuturum gücüm olsa. Birkac damlasın yastığımda. Ağlamaların ne de olsa başkasınaydı. |
Коя беше тази жена, която ме накара да напиша тези думи? През нощите сълзите, които се състезаваха с дъжда, секнаха. Вярваш ли – вече имам дом, имам ред в живота си. И най-болезненото е, че в стаите ми се е впил друг аромат. Дъждът, който угасваше вътре в мен, дъждът, който потискаше сълзите ми… Всяка нощ дъждът чуваше гласа ми, неочаквано ми се противопоставяше. Някой заспа на гърдите ми, никога в живота си не съм умирал така. Все едно погледът ти винаги е върху мен. Защо? Защо… Би ли почукал на вратата ми, ако беше лицето ти? Имаше ли място за теб на възглавницата ми? Ароматът ти, както и да е, принадлежи на друг. Ако можех, щях да те забравя сега. Няколко твои капки остават на възглавницата ми, сълзите ти, както и да е, бяха за друг. Кой беше този мъж, който те караше да лъжеш? Сълзите ми, проляти по улиците, които не можех да премина, секнаха. Би ли ме прегърнал, ако сега ме видиш в края на улицата? Най-болезненото е, че в ръцете ми се е впил друг аромат. Дъждът, който угасваше вътре в мен, дъждът, който потискаше сълзите ми… Всяка нощ дъждът чуваше гласа ми, неочаквано ми се противопоставяше. Някой заспа на гърдите ми, никога в живота си не съм умирал така. Все едно погледът ти винаги е върху мен. Защо? Защо… Би ли почукал на вратата ми, ако беше лицето ти? Имаше ли място за теб на възглавницата ми? Ароматът ти, както и да е, принадлежи на друг. Ако можех, щях да те забравя сега. Няколко твои капки остават на възглавницата ми, сълзите ти, както и да е, бяха за друг. |
Автор на песента: Sancak
