Разположена в югоизточната част на Турция, Шанлъурфа (Şanlıurfa) е един от най-древните градове в света, съхранил в себе си следите на множество цивилизации – от праисторическите общества на Неолита до Османската империя. Този регион, наричан още „градът на пророците“ (Peygamberler Şehri), заема специално място в историята и културата на човечеството.
Шанлъурфа се намира на 37,8° северна ширина и 38,46° източна дължина, със средна надморска височина от 518 метра. С площ от 18 584 km², тя граничи с Мердин (Mardin) на изток, Газиантеп (Gaziantep) на запад, Диарбекир (Diyarbakır) и Адъяман (Adıyaman) на север, а на юг достига границата със Сирия (Suriye sınırı). Разположена между южните склонове на планините Гюнейдо̀у Торослар (Güneydoğu Toroslar) и плодородните равнини Суруч (Suruç), Харран (Harran) и Вейраншехир (Viranşehir), областта представлява сърцето на древна Месопотамия (Mezopotamya) – земята, където се е зародила цивилизацията.
Климатът на Шанлъурфа е континентален, типичен за вътрешните райони на Анадола. Лятото е дълго, сухо и изключително горещо, докато зимата е мека и дъждовна. Средногодишната температура е около 18,6°C, а годишните валежи достигат приблизително 460 mm. През юли температурите често надхвърлят 46°C, а през февруари падат под –10°C. Поради високите температури и ниската влажност изпарението в района е значително – повече от 2000 mm годишно.
Пейзажът около града е впечатляващ: редуват се сухи степи, плодородни долини и ниски хълмове. Сред природните забележителности се открояват планините Тектек (Tektek Dağları), националният парк Къзълкую (Kızılkuyu Milli Parkı) и планината Караджадаг (Karacadağ Dağı).
Шанлъурфа е дом на изключително богато биологично разнообразие. В защитената зона на Тектек даглъри (Tektek Dağları) се намират останките на древните градове Шуаип (Şuayip) и Согматар (Soğmatar), както и мистичната пещера Сенем (Senem Mağarası). Там са установени над 270 вида растения и 170 вида животни.
В Къзълкую (Kızılkuyu) – друг важен природен резерват, се опазват редки видове, като прочутата газела на Урфа (Urfa ceylanı), символ на региона. Срещат се също сиви жерави, сокол ланер и дъждосвирецът Vanellus gregarius, който е застрашен от изчезване.
Районът е богат и на ендемични растения, които не виреят никъде другаде по света – Шанлъурфийска метличина (Şanlıurfa geveni), Месопотамски зюмбюл (Mezopotamya sümbülü) и Караджадагски минзухар (Karacadağ çiğdemi). Най-забележителна обаче е черната роза на Халфети (Halfeti siyah gülü) – уникално растение, което цъфти само край бреговете на река Ефрат (Fırat Nehri). Специфичната киселинност на почвата и климатичните условия придават на венчелистчетата му тъмночерен оттенък – природно чудо, което е станало символ на региона.
Шанлъурфа е известна и със своята богата и пикантна кухня, в която се преплитат вкусовете на арабската, кюрдската и анадолската традиция. Най-популярната подправка е исотът (isot) – сушен червен пипер, който придава характерния аромат на повечето местни ястия.
Сред най-известните специалитети са чий кьофте (çiğ köfte) – сурови кюфтета от булгур, изот и подправки, които според легендата са приготвени за пръв път от пророка Ибрахим (Hazreti İbrahim), тирит (tirit) – ястие от сварено месо и плосък хляб, типично за празнични поводи, джигер кебап (ciğer kebabı) – печени парчета черен дроб, които се сервират с лук, мента и лаваш, мърра (mırra) – много силно и гъсто кафе, което се вари дълго и се сервира с церемония, кеме (keme) – местен вид трюфел, който се събира след пролетните дъждове.
Шанлъурфа е наричана „градът на пророците“ (Peygamberler Şehri), защото според преданието тук е роден пророк Авраам (Hazreti İbrahim), а също така е живял пророк Йов (Hazreti Eyyub). В християнската традиция градът е известен като Едеса (Edessa) – мястото, където цар Абгар (Abgar Ukkama) е приел християнството още през I век.
Най-свещеното място в града е езерото Балъклъгьол (Balıklıgöl), което според легендата се е образувало, когато Авраам бил хвърлен в огъня от цар Немруд (Nemrud), но пламъците се превърнали във вода, а въглените – в свещени риби. Днес мястото е поклоннически център, а рибите в езерото се смятат за неприкосновени.
В района на Шанлъурфа се намира Гьобекли тепе (Göbeklitepe) – най-старият известен храмов комплекс в света, датиран от около 9600 г. пр.н.е. Той променя представите за началото на цивилизацията и е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Сред другите забележителности са Крепостта на Урфа (Urfa Kalesi) – разположена на хълм с изглед към града, която според преданията датира от античността, Античният град Согматар (Soğmatar Antik Kenti) – древен център на поклонение на небесните тела, Некрополът Къзълкуюн (Kızılkoyun Nekropolü) – впечатляващ комплекс от скални гробници от II–IV век, Музеят на археологията в Шанлъурфа (Şanlıurfa Arkeoloji Müzesi) – един от най-големите в Турция, в който се пазят артефакти от праисторически до османски времена, както и Мозайките на Халеплибахче (Haleplibahçe Mozaikleri) – известни с изображенията на амазонки, ловци и митологични сцени.
Старият град на Шанлъурфа впечатлява с традиционната си каменна архитектура, тесни улички и сенчести дворове. В миналото почти всяка къща е имала вътрешен двор с фонтан и малка градина, където семейството се събирало вечер.
Музеят на кухнята (Mutfak Müzesi), разположен в стария дом Хаджъбанлар (Hacıbanlar Konağı), показва традиционни съдове и рецепти, а Музеят на селския живот (Köy Yaşam Müzesi) в хана Чармелик (Çarmelik Hanı) представя земеделските традиции на региона.
Музиката също е част от културната душа на града – Шанлъурфа е родното място на известния певец Ибрахим Татлъсес (İbrahim Tatlıses). Неговите песни, изпълнени с носталгия и страст, са символ на региона.
Днес Шанлъурфа (Şanlıurfa) е едновременно живо свидетелство на миналото и модерен град на бъдещето. Сред ароматите на изот, ехото на древните храмове и отражението на светците в езерото Балъклъгьол, градът продължава да носи духа на Месопотамия – там, където човечеството е направило първите си стъпки.
