Мустафа Кемал Ататюрк е роден през 1881 г. в Солун, в квартал Кочакасъм, на улица Ислаххане, в триетажната „розова къща“. Баща му е Али Ръза Ефенди, а майка му – Зюбейде ханъм. По бащина линия дядо му Хафъз Ахмет Ефенди произхожда от юрукско племе, преселено от Коня и Айдън в Македония през XIV–XV век. Майка му Зюбейде ханъм е дъщеря на старо турско семейство, заселено в град Лангаза, близо до Солун.
Баща му, който е бил милиционерски офицер, чиновник във вакъфите и търговец на дървен материал, се жени за Зюбейде ханъм през 1871 г. От шестте им деца само сестра му Макбуле преживява Ататюрк и умира през 1956 г.
Когато малкият Мустафа достига училищна възраст, започва образованието си в кварталното училище на Хафъз Мехмет Ефенди, след което по желание на баща си преминава в училището на Шемси Ефенди. След смъртта на баща си (1888 г.) известно време живее при вуйчо си в Рапла, а после се връща в Солун и завършва училище. Записва се първо в гражданското училище, но през 1893 г. постъпва във Военното училище. Там неговият учител по математика Мустафа бей му дава допълнителното име „Кемал“ („съвършен“).
След като завършва Военната гимназия в Битоля (1899 г.), продължава обучението си във Военната академия в Истанбул. През 1902 г. завършва с чин подпоручик, а през 1905 г. – с чин капитан. Първото му назначение е в 5-а армия в Дамаск (1905–1907). През 1907 г. е повишен в старши капитан (колагъсъ) и преместен в Битоля, към 3-та армия. През 1909 г. участва в „Движещата се армия“ (Харекет орду) в Истанбул като щабен офицер.
През 1910 г. е изпратен във Франция, за да участва във военни маневри в Пикардия. От 1911 г. служи в Генералния щаб в Истанбул. Когато Италия напада Триполитания (дн. Либия) през 1911 г., Мустафа Кемал се включва в отбраната на Тобрук и Дерне. На 22 декември 1911 г. побеждава италианците в битката при Тобрук и на 6 март 1912 г. е назначен за командир в Дерне.
По време на Балканската война (1912–1913) участва в боевете при Галиполи и Болайър и има заслуги при възвръщането на Демотика и Одрин. През 1913 г. е назначен за военен аташе в София, където остава до 1915 г. През този период е повишен в подполковник.
По време на Първата световна война (1914–1918) Мустафа Кемал се отличава като герой в битката при Чанаккале. Командвайки 19-а дивизия, той спира настъплението на англо-френските сили при Арибурну и Конкбаир (25 април 1915 г.) и произнася прочутите думи: „Аз не ви заповядвам да нападате, а да умрете!“
Тази заповед променя хода на битката. За заслугите си е повишен в полковник и става национален герой.
След Чанаккале служи в Одрин и Диарбекир, където е повишен в генерал (1916 г.) и освобождава градовете Муш и Битлис. По-късно командва части в Сирия и Палестина. След Мудроското примирие (1918 г.) пристига в Истанбул, а през май 1919 г. е изпратен като инспектор на 9-та армия в Самсун.
На 19 май 1919 г. Мустафа Кемал пристига в Самсун – дата, която днес се смята за начало на турската национална борба. В издадената от него „Обща заповед от Амасия“ (22 юни 1919 г.) заявява:
„Независимостта на нацията ще бъде спасена от самата нация.“
Следват конгресите в Ерзурум (23 юли–7 август 1919) и Сивас (4–11 септември 1919), където се определя пътят към освобождението и независимостта.
На 23 април 1920 г. е открито Великото национално събрание на Турция (Türkiye Büyük Millet Meclisi) в Анкара, а Мустафа Кемал е избран за негов председател. Това бележи началото на нова държава – Република Турция.
След победата в Освободителната война (1919–1922) и обявяването на Републиката на 29 октомври 1923 г., Мустафа Кемал става първият президент на Турция.
През 1923 г. се жени за Латифе ханъм, но бракът им продължава до 1925 г. Няма собствени деца, но осиновява няколко – сред тях Сабиха Гьокчен, първата жена пилот в Турция.
Ататюрк обичал книгите, музиката, танците, конете и природата. Често посещавал Горската ферма Ататюрк (Atatürk Orman Çiftliği) и лично участвал в работата. Бил е подреден, дисциплиниран и изискан човек, който държал на знанието и науката.
Мустафа Кемал Ататюрк предприема серия от реформи с цел да издигне Турция до нивото на съвременната цивилизация. Тези реформи обхващат всички сфери на обществения живот – политика, общество, право, образование, култура и икономика.
1) Политически реформи
- Премахване на султаната – 1 ноември 1922 г.
- Провъзгласяване на републиката – 29 октомври 1923 г.
- Премахване на халифата – 3 март 1924 г.
2) Обществени реформи
- Даване на равни права на жените и мъжете – между 1926 и 1934 г.
- Реформа в облеклото и въвеждане на шапката – 25 ноември 1925 г.
- Закриване на текета, завиите и гробниците (религиозните ордени) – 30 ноември 1925 г.
- Закон за фамилните имена – 21 юни 1934 г.
- Премахване на званията и титлите (като бей, ага, паша и др.) – 26 ноември 1934 г.
- Приемане на международната система за време, календар и мерни единици – между 1925 и 1931 г.
3) Правна реформа
- Премахване на Меджелето (османския шериатски кодекс) – 1924–1937 г.
- Приемане на Гражданския кодекс и други модерни закони, основаващи се на светската (лаическа) правна система – 1924–1937 г.
4) Реформи в образованието и културата
- Обединяване на образованието (Закон за единството на училищата) – 3 март 1924 г.
- Приемане на новата турска азбука (латиница) – 1 ноември 1928 г.
- Основаване на Турското езиково дружество (Türk Dil Kurumu) – 1932 г.
- Основаване на Турското историческо дружество (Türk Tarih Kurumu) – 1931 г.
5) Икономически реформи
- Премахване на данъка „ашар“ (десятък върху земеделската продукция)
- Стимулиране на земеделците и създаване на примерни земеделски стопанства
- Приемане на Закона за насърчаване на индустрията и основаване на индустриални предприятия
- Изпълнение на Първия и Втория петгодишен план за развитие (1933–1937)
- Развитие на инфраструктурата и изграждане на нови пътища
- Реформа във висшето образование (реорганизация на университетите) – 31 май 1933 г.
Сред най-значимите обществени промени по времето на Ататюрк са правата, предоставени на жените.
- През 1926 г. с новия Граждански кодекс жените получават равни права с мъжете в брака, семейството и наследството.
- През 1930 г. им е дадено правото да участват в местните избори, а през 1934 г. – пълни политически права, включително правото да бъдат избирани за народни представители. Така Турция става една от първите страни в света, които предоставят избирателни права на жените.
Тези реформи поставят основите на светската, демократична и модерна Република Турция, в която равенството, образованието и напредъкът се превръщат в основни национални ценности.
През 1937 г. започва да страда от чернодробно заболяване (цироза). Въпреки усилията на турски и чужди лекари, състоянието му се влошава. На 10 ноември 1938 г. в 9:05 сутринта, в Долмабахче сарай в Истанбул, Мустафа Кемал Ататюрк умира.
Погребан е първоначално в Етнографския музей в Анкара, а на 10 ноември 1953 г. тленните му останки са пренесени в Аниткабир (Anıtkabir) – мавзолея, построен в негова чест. В завещанието си оставя имуществото си на Турската историческа асоциация (Türk Tarih Kurumu), Турското езиково дружество (Türk Dil Kurumu) и на своята сестра Макбуле. На 24 ноември 1934 г. парламентът му присъжда фамилното име „Ататюрк“ – „баща на турците“.
