Продължете към съдържанието

Турски десерт Локма (Lokma Tatlısı)

Десертът Локма (Lokma Tatlısı) е символ на разнообразието от култури, оставили следите си на териториите на днешна Турция. Приготвянето му датира от IX век, а в последствие е приготвян от дворцовите готвачи в Османската империя в продължение на векове, като се смята, че до днес рецептата му  не е била променяна. Наименованието „lokma“ означава „хапка“ и идва от арабската дума „lukma“, което означава уста, глътка, парче храна.

Локма е храна с церемониално значение в Турция, която винаги е заемала важно място в различни ритуали, свързани предимно с религиозни празници. Приемана от хората като „храна за споделяне“, тя носи в себе си посланието, че и  в хубави, и в лоши дни, дарявайки някого с този уникален вкус, той ще се моли за теб и ще те благословя. По традиция в Турция, четиридесет дни след като някой почине, близките му роднини и приятели  приготвят Локма в големи количества и раздават на съседите и минувачите, които да се помолят за душата на починалия. Десертът се раздава на гостите и при други религиозни ритуали.

Турският десерт Локма има две основни разновидности – Локма под формата на геврече, с дупка (İzmir Lokması) и Локма със сферична форма (Saray Lokması). 

Десертът има специално място в Егейския регион на Турция и по специално в Измир, защото той е неизменна част от културата на региона.  Локма е отражение на толерантната, споделяща и чувствителна натура на местните хора, приготвя се на всеки ъгъл, а за жителите на Измир казват, че видят ли опашка за Локма, колкото и работа да имат се нареждат на нея, за да опитат десерта.  Затова не се изненадвайте, ако не сте от Измир и видите струпване на хора на някой ъгъл, присъединете се, за да опитате от този автентичен вкус.

За да може да спечели благословията на хората, от изключителна важност е десертът да бъде приготвен от качествени продукти. Въпреки, че по принцип се консумира като сладък десерт,  в някои региони в Турция се приготвя и солена Локма, която се консумира със сирене.

Снимки – личен архив.